Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
Крофърд Слоун бе пристигнал с колата си от Ларчмънт заедно с агента Хавилок, който все още бе в дома му, когато съобщиха за пристигналата касета.
Светлината в залата бе намалена и на големия високо вдигнат телевизионен екран все още се виждаха само светлинните точици на видеолентата, предшестващи образа. Звукът обаче се появи веднага: няколко пронизителни писъка. Групата онемя. Крофърд Слоун се изправи на стола си и извика задавено:
— О, Боже, това е Ники.
Писъците престанаха така внезапно, както бяха се чули. Миг след това се появи и образ — главата и раменете на Джесика на кафяв фон, очевидно някаква стена. Лицето на Джесика бе спокойно и сериозно, но на повечето от групата, които я познаваха, то изглеждаше измъчено и напрегнато. Когато заговори, гласът й бе твърд и овладян, макар да създаде впечатлението, че тя прави усилие да говори нормално.
„Към нас се отнасят…“ — започна тя.
При думите „да направите всичко възможно“ се чу как Крофърд Слоун рязко си поема въздух и сподавя възклицание. Записът продължи.
„Умоляваме ви да не допуснете…“
На това място Слоун отново възкликна, сякаш въздъхна.
— Ето!
Гласът млъкна, но лицето на Джесика остана на екрана, безизразно, с невиждащ поглед, насочен напред. После настана мрак. Лампите в залата бавно светнаха.
— Вече извъртяхме цялата касета — обади се Ъруин Брейсбридж. — Няма нищо повече. Колкото до писъците в началото, смятаме, че са прикачени от друга лента. Ако се взрете внимателно при бавни обороти, ясно личи къде е направен монтажът.
— Защо им е било необходимо? — попита някой.
— Сигурно за да ни стреснат и уплашат. В такъв случай са успели, нали? — отговори Брейсбридж.
Последва приглушено потвърждение от всички.
— Сигурен ли си, че това бе гласът на Ники, Кроф? — предпазливо попита Лес Чипингъм.
— Абсолютно — мрачно отвърна Слоун. После добави: — Джесика даде два сигнала.
— Какви сигнали? — озадачи се Чипингъм.
— Най-напред облиза устните си, което означава: „Правя това против волята си, не вярвайте на нищо, което казвам.“
— Умно! Браво на Джесика! — зарадва се Брейсбридж.
— Хитруша! — добави друг. Останалите кимаха одобрително.
— Вечерта, преди да се случи това, ние двамата с нея обсъждахме такива сигнали. Очаквах някой ден да потрябват на мен самия… Животът е пълен със съвпадения. Джесика явно си е спомнила — обясни им Слоун.
— Какво друго успя да ти каже? — полюбопитства Чипингъм.
— Недейте, сър! — Гласът на агента Хавилок прекъсна разговора. — Каквото и да сте узнали, мистър Слоун, запазете го засега в тайна. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. После ще поговорим, ако нямате нищо против.
— Аз държа да знам всичко — настоя Норм Йейгър. — Нашата група успешно запази не една тайна досега. — И натъртено добави: — Тайни, до които успяхме да се доберем сами.
Агентът на ФБР го погледна гневно.
— Доколкото ми е известно, скоро ще давате обяснения защо не сте ни държали в течение.
— Стига сме губили време — намеси се Айрис Евърли. — Мисис Слоун споменава за някакви инструкции. Имаме ли ги?
Маргот, все още в люляковата вечерна рокля от приема на френския президент, най-сетне се обади:
— Ето ги тук. Най-добре е да ги прочетете на глас.
Вицепрезидентът Нортандра пое няколкото листа от Маргот, закрепи на носа си тесни очилца за четене и се приближи до светлината; преди да премине в ръководството на телевизионната компания, той бе адвокат на корпорацията. Гласът му внушаваше авторитет, изработен навярно от дългите години пледоарии в съда.
— Заглавието на този документ, или по-точно тази необикновена тирада, е: „Сияйното време настъпи!“ Ще ви го прочета без коментар, дословно:
„В историята на революционното просветление е имало моменти, когато неговите идеолози и водачи са предпочитали да запазят мълчание, да понасят страдания и да посрещат жалката смърт с надежда в бъдещето. Но друг път — в славни времена, потъпканото и експлоатирано мнозинство се е надигало да събори империализма и тиранията и да даде заслужено възмездие на закоравялата капиталистическо-буржоазна класа.
За «Сендеро Луминосо» времето на мълчанието и търпеливото страдание свърши. Настъпи сияйното време на «Сияйната пътека». Ние сме готови за настъпление.
В света големите и самозвани свръхсили жонглират една с друга и се преструват, че искат мир, а всъщност се готвят за катастрофален сблъсък между силите на империализма и на социалистическия империализъм, които еднакво се стремят към световна хегемония. От всичко това най-много ще страда вече поробеното и онеправдано мнозинство. И ако бъдат оставени да продължат експлоатацията си на света, скоро шепа безумни властници с много пари ще контролират цялото човечество единствено за своя облага.