Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Хидроги.
Той грабна листовете и започна да чете невероятния разказ. Това беше исторически обзор на древна, неизвестна война, титаничен конфликт срещу хидрогите и други могъщи „демони“. Беше избухнала преди десет хиляди години през тайнствен и незначителен исторически период, известен като „Изгубеното време“.
Не беше възможно!
Сагата за седемте слънца беше точно историческо описание и Джора’х винаги се разтушаваше с вдъхващата спокойствие обичайност на легендите и героите. Никой не се бе усъмнявал в истинността на описания в милиард реда епос на тяхната раса.
Доколкото бе известно на илдирийците, гибелна епидемия бе умъртвила цяло поколение паметители преди хиляди години и затова един дял от устно разказваната Сага беше забравен. Сега обаче Джора’х разбираше, че древните записки са били запазени, но скрити. Дали тази епоха от илдирийската история бе преоткрита? Или много, много отдавна е била цензурирана?
Разкъсван от изумление и съмнения, Джора’х жадно поглъщаше новата информация. Узнаваше за конфликти между непонятни сили — не само хидроги, но и подобни същества, свързани с огъня и водата, както и могъщи земни разумни създания, обхващащи органични, живи екосистеми. Думите и имената бяха необикновени: фероуи, вентали, вердани.
Преди десет хиляди години огромни създания бяха воювали едни срещу други из космоса. Изглежда, последица от тази ужасяваща война било изтребването на кликиската раса. Почти успели да разрушат Илдирийската империя, но това станало толкова отдавна, че хората вече не го помнели.
Всичко това беше невероятно. Как е била укривана тайната? И кой бе открил записките след толкова много време?
Отговорът неочаквано се появи. Сигурно баща му бе направил така, че да се запознае с документа. Умишлено. Само един маг-император би могъл да уреди подобно абсолютно укриване и изопачаване на действителността. Само чрез тизма той би могъл да осъществи такъв дългосрочен план, обхващащ хиляди години, за заличаване на цялото знание за първата война с хидрогите. Но с каква цел?
Баща му сигурно гледаше на запознаването му с документите като на част от узряването на престолонаследника, на скъсването с наивността и сблъсъка със суровите отговорности на водачеството. Това беше отвратително! Джора’х никога не би могъл да си представи съществуването на такава огромна измама.
Налегнаха го тежки мисли и той стисна яростно зъби. Не можеше да допусне съществуването на подобна тайна, особено укривана досега от него, престолонаследника, наследника на трона на мага-император!
А щом баща му бе способен на това… какво още не знаеше Джора’х?
Прочете отново цялата история със съзнанието, че нито един паметител, включително Вао’сх, не е изричал тези думи на висок глас цели десет хиляди години. Макар и тежко ударени, хидрогите явно се бяха наложили в древния конфликт. Останалите невероятни същества бяха победени, разпръснати… вероятно унищожени.
Опитвайки се да осъзнае наученото, Джора’х се замисли за по-спокойните времена, за споделената си любов с Нира. Изпита желание чаровната зелена жрица да е при него…
Спомни си нейните удивителни и тайнствени разкази за световната гора, гигантския разум, който бе дремал толкова дълго на Терок. И в очите на Джора’х грейна блясък при мисълта за една изключителна възможност. Ами ако световните дървета бяха доказателство за оцелелите, макар и победени „земни сили“? За верданите?
Сега възприемаше войната с хидрогите по съвсем различен начин. И в ума му изникнаха нови възможности.
76.
Рлинда Кет
„Трябваше да го очаквам“.
Рлинда стоеше сред руините на Рейндик Ко. Когато един мъж не си дава сметка за ситуацията, непременно го доказва, като влошава нещата — натиска разни бутони и упорства, че знае какво прави. Стотици пъти се бе сблъсквала с подобни заинатявания на бившите си съпрузи.
Този изчезна, както бяха изчезвали всички мъже от живота й — макар и по не чак толкова зашеметяващ начин. Докато наблюдаваше странно буботещата извънземна машина, порталната врата запулсира. Върху трапецоидния камък като на екран изгря необикновено светлолилаво небе над неземен пейзаж.
И Дейвлин Лотце потъна в него.
Не бе успяла да проследи какво точно направи, за да го глътне транспорталът. Тя изкрещя и се втурна към каменния вход, но бе достатъчно разумна да спре, преди да е попаднала в полето. Ако и Дейвлин бе проявил достатъчно предпазливост… Рлинда бе зърнала силуета му, застанал слисан сред далечния свят, как гледа назад към нея. След това картината помръкна и пред очите й отново бе масивният камък.