Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Рлинда отпи по-голяма глътка вино и погледна навън към ясната пустинна нощ.
— А в момента ние се опитваме да се докопаме до същата информация. Не се ли притесняваш, че и ние може да сме в опасност?
Той я погледна с големите си кафяви очи.
— Винаги се притеснявам.
При първите проблясъци на зазоряването Дейвлин поведе сънената Рлинда към втория обект антични руини. Навлязоха в кънтящия призрачен град, който вече бяха проучили, но този път сенките и тайнствените кътчета като че ли бяха отстъпили малко по-надалеч. Благодарение на информацията в базаданника на Маргарет, Дейвлин оглеждаше доказателствата със свежо око и може би — най-после — щеше да стигне до някои отговори.
Насочи се право към огромната галерия с пустата трапецовидна повърхност. Погледна кървавата следа от дланта на Луис върху плоския камък, след което внимателно заоглежда рамкиращите плочки със сложни символи. Отиде до една странична ниша, където бе забелязал странни геометрични механични елементи, отчасти разглобени и отворени.
Прегледа върху портативния си екран някои от бележките на Маргарет Коликос — включително недовършените хипотези на съпруга й. Можеше да си представи как тя вади душата на Луис да довърши собственото си обобщение, но възрастният мъж по всяка вероятност бе отлагал писането, научавайки нови и нови неща по-бързо, отколкото е в състояние да ги документира.
— Е, успя ли да разбереш какво е? — попита Рлинда. — Или подробностите са прекалено мътни дори за теб?
— Луис е смятал, че това е някаква транспортна система — транспортал, който е можел да бъде активиран за мигновени скокове през огромни разстояния. Уравненията в доклада на Маргарет показват, че кликиските машини са можели да отварят проход през космическото пространство, изграждайки пряк тунел, в който дистанционната променлива се свива до нула.
— Звучи невероятно. Всъщност точно това прави и космическото гориво… както и интелигентните извънземни, които обитават ядрата на газовите гиганти, предполагам.
Дейвлин огледа рамката от символи около трапецоида — стотици плочки, всяка с уникална маркировка. Като код за местоназначение. По време на полета до Рейндик Ко Дейвлин бе запаметил докладите за известни кликиски археологически обекти. Аналози на този странен каменен прозорец имаше във всеки разрушен град, но много от плочките-координати бяха повредени или от времето, или умишлено. Този тук изглеждаше абсолютно непокътнат.
И ако докладът на Коликос отговаряше на истината, то и десет хиляди годишната кликиска машинария също беше непокътната и продължаваше да функционира. Коликос вече бяха успели да я задействат. Това само по себе си — подобен дълговечен енергиен източник — би било огромен принос за ханзейската промишленост. Но му се струваше, че е само началото на чудесата, които им предстои да открият тук.
Забеляза къде Коликос бяха добавили нова генераторна клетка в механизма. Ханзейската енергийна батерия бе блокирала доста отдавна, но Дейвлин успя да я задейства.
— Някой е свършил цялата работа вместо нас. Все още функционира.
Батерията зажужа и кликиската технология завибрира и запулсира тихичко.
— Внимавай какви ги вършиш, Дейвлин. Може да повредиш нещо.
— Или да активирам нещо. — Той огледа внимателно порталната стена, за да провери дали нещо не се е променило, и по гръбначния му стълб сякаш премина електрически ток. — Виж! Следата изчезна.
Непроницаемата сивкава стена продължаваше да блещука едва-едва, но ръждивата кървава следа беше изчезнала.
Рлинда се ококори от изумление.
— Ако това е траспортационна система, която позволява пътуване от планета до планета без космическо гориво, помисли си само за последиците! Това ще остави „Ненаситно любопитство“ без работа.
Дейвлин стигна до друго заключение.
— Подобно откритие е предостатъчен мотив за убийство за някой, който е искал да осуети широката й употреба. Например, както скитниците държат да запазят монопола за произвеждането на екти.
Той присви очи.
— Но кой е знаел за това? Щом Маргарет дори не е успяла да изпрати доклада, как би могъл да научи някой за откритието им?
— Кликиските роботи са били тук — напомни Рлинда и се огледа нервно. — Ами ако са решили да опазят тайната на своите създатели от разкриване?