Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
През лятото Давид работи за нас. Вечер прескачаше редовно до къщата и оставаше за вечеря, след което двамата с Жорж започваха да обсъждат някои подробности по декорите и костюмите, които като че ли никога не успяваха да уточнят. Жорж беше изключително придирчив, за да не употребя друга дума. Подготвяше три малки пиеси по музика на Равел, с които трупата трябваше да се представи в Театъра на нациите. Този сезон играеше Пол Тейлър. Предишните години там се бяха изявявали Баланчин и Бежар. Така че на Жорж не му беше до смях.
Нощите бяха горещи, ядяхме леки неща и оставяхме остъклените врати към градината постоянно отворени в очакване на освежаващ полъх. Давид не за първи път споделяше трапезата ни, но напоследък идваше всяка вечер.
Имах чувството, че това започва да му харесва и дори че пристига все по-рано и по-рано. Но тези мисли едва-едва докосваха съзнанието ми. Точно по същото време подготвях офанзива срещу Шантал, тъй че си имах други грижи. И именно тя първа си позволи забележка по този повод.
— Не смяташ ли, че от известно време Давид е минал на пансион у нас?
Тъкмо навличаше зад паравана комплекта от чорапи, пликчета и колан за жартиери, които й бях донесъл.
Изсумтях неопределено в знак на съгласие, без да откъсвам очи от нея. Бяхме се договорили, че мога да гледам, но при условие, че кротувам.
На другия ден Рамона на свой ред отвори дума за това. Колкото повече се възхищаваше от лявата ми ръка, толкова по-безмилостна ставаше към дясната. Наблюдаваше я с крайчеца на окото, докато подхващах първите акорди на някоя пиеса, а тя ми обясняваше, че Давид е мило момче, но прави грешка. Когато полюбопитствах каква по-точно, отвърна, че е достатъчно да наблюдавам Едит. Реших, че е излишно да поемам рискове за нещо, което не ме интересува.
Една вечер, когато се прибирах след урока и се бях засилил директно към стаята си, за да складирам последната си безценна придобивка — черни дантелени пликчета, които ми бяха стрували две-три нощи зад пианото в бара, — Едит ненадейно изскочи от стаята си и ме спря. Не беше избрала много удачно момента, тъй като бях пъхнал пакетчето под ризата си и не смеех да изляза от полумрака на коридора.
— По дяволите! Ела насам, де! — сопна се тя.
Почудих се какво ли пак й се е случило.
— Защо?
— Влез!
Отдавна не бях идвал в стаята й. Вече не знаех дори къде да седна. Имаше един стол пред бюрото. И леглото. Не се чувствах в състояние да използвам нито едното, нито другото. Ала нямах и намерение да се задържам.
— Анри-Джон, направи ми една услуга.
— Дадено.
Нещо ми подсказваше, че този път е вдигнала мерника на другиго. Не мънкаше под нос. А и във въздуха не се долавяше обичайното напрежение.
— Какво е това?
— Нищо. Просто пакет. Е, с какво мога да ти помогна?
Измъкнах нещото изпод ризата си и го стиснах под мишница. Любопитството я караше почти да се усмихва. Малко оставаше да забрави защо ме е повикала.
— Ммм… Слушай, кажи им, че няма да сляза за вечеря, че не се чувствам добре.
— Да не си болна?
Известно време мълчаливо се гледахме.
— Би трябвало да се разберем за плочите, когато имаш малко време.
Понечих да й отговоря, че не е спешно, но тя тутакси се врътна към леглото, седна, наведе се, подбра няколко плочи 33 оборота и ги струпа на коленете си.
— Ако нямаш нищо против, бих искала да задържа тази.
Виж ти, откакто бяхме завъртели нашата търговийка, за първи път се интересуваше дали одобрявам избора й. Ставаше дума за последната плоча на Peter, Paul and Mary, от която на човек можеше да му се приспи посред бял ден. Не знаех по какво чудо и благодарение на какво необяснимо предчувствие се бях въздържал от коментари по техен адрес.
— Какво ти е мнението?
— Не я слушах много внимателно, но напълно ти се доверявам.
Тя незабавно започна да преглежда останалите. Нямах представа как трябва да се държа. Дали пък наистина не беше болна, или ме бъркаше с някого другиго?
Вдигна глава и ме погледна учудено, сякаш се питаше какво правя по средата на стаята при положение, че начинанието й изисква цялото ми внимание. Приближих се, но не седнах до нея, а само приклекнах.