Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— На вашите услуги, уважаеми хер.
С тези думи чиновникът пристъпи към вратата на купето.
— Слизайте! — повели на Лешоядовия клюн. — Вие сте арестуван!
— Всички дяволи! И аз като графа трябва да съм в Берлин.
— Не ме интересува.
— Той е виновен за целия тоя процес.
— Ще се разбере. Слизайте!
— Хич не мисля.
— Тогава ще ви принудя.
— Не се церемонете с него — обади се Рафенов. — Вече присъствах на едно негово задържане в Майнц. Той е един негодяй, който само от безочие пътува в първа класа.
— Тъй, тъй! Значи веднъж вече бил арестуван. Слизайте!
— Ако ще съм принуден за сляза, ще искам същото и за графа — заяви Лешоядовия клюн.
— Затваряйте си устата! Вие сте му посегнал.
— Нали вече призна, че преди туй ме е оскърбил.
— Нямате работа в първа класа.
— Ще ви коства доста труд да го докажете. Подчертавам, че претендирам за същите права, тъй като съм платил същите пари.
— Ще си ги получите правата си. Скачайте!
— Готов съм да се легитимирам.
— Има време за тая работа.
— По дяволите, аз го искам сега.
— Обуздайте си ченето! Ще слезете ли най-сетне или да извикам общите работници?
— Добре. Щом не ме оставяте да продължа пътуване си, обръщам ви внимание, че последиците ще отнесете вие.
— И заплашвате ли ме на всичкото отгоре?
— Идвам вече, скъпи приятелю.
Лешоядовия клюн слезе, метна торбата и пушката на рамо, гушна тромбона и зачака какво ще се случи. Погледите на останалите бяха приковани към него. А графът се качи с триумфираща физиономия и се сбогува със снизходително кимване с чиновника. Началник-гарата даде знак, че влакът може да потегли — късо изсвирване от страна на машиниста и колелата се раздвижиха.
— Елате! — нареди служителят на арестанта. Отправиха се към канцеларията, където изпрати за полиция. Въпросната спирка бе малко селище и имаше назначен само един селски стражар. Мина известно време, докато го повикат.
До този момент Лешоядовия клюн се бе държал спокойно, толкова повече че и началникът не си даваше труда да завърже разговор с него. Но сега съобщи събитията на стражаря. Онзи огледа арестанта високомерно.
— Зашлевил сте граф фон Рафенов?
— Да — кимна траперът. — Защото ме оскърби.
— Той само ви е обърнал внимание, че мястото ви не е в първа класа.
— Дявол да го вземе! Със същото право и аз мога да кажа, че на графа не му е мястото в първа класа. Той ме нарече дрипльо, независимо че с нищо не бях го обидил. Кой е виновният в случая?
— Вие не биваше да го удряте, можехте да доложите за него.
— Нямах време. Той също можеше да доложи за мен, вместо да ме ругае, щом наистина е мислил, че мястото ми не е в неговото купе.
— Вашият вид много повече отговаря за четвърта класа.
— Мътните го взели! Знаете ли кой и какъв съм?
— И това ще науча — рече стражарят. — Имате ли легитимация в себе си?
— То се подразбира. Бях готов да се легитимирам пред началника на гарата, ала той не позволи. Отговорността пада върху него.
— Хайде покажете я!
Лешоядовия клюн извади всички документи, които вече бе показал на полицейския комисар в Майнц. Стражарят започна да ги преглежда и лицето все повече се удължаваше. Когато свърши, възкликна:
— Ама че проклета история! Тоя фрак и тоя ужасен костюм могат да подведат всеки. Знаете ли, хер началник, какъв е този хер? Преди всичко прериен ловец и още американски офицер, по-точно капитан.
— Невъзможно!
— Не, така е. Малкото ми ученически френски напълно стига да разчета документите. Хер капитанът е пратеник на президента на Мексико Хуарес.
Железопътният чиновник пребледня.
— А ето и препоръка от хер фон Магнус, пруският шарже-д’афер в Мексико.
— Кой би го помислил!
Двамата мъже се спогледаха смаяно.
— Ее, как стоят сега нещата? — осведоми се учтиво Лешоядовия клюн.
— Но, майн хер, защо сте се облякъл по този начин! — възкликна началник-гарата. — Дрехите ви са виновни да ви сметнем за нещо различно от което сте.
— Дрехите ми? Pshaw! He си търсете оправдание! Аз ви предложих да се легитимирам. Вие не ми позволихте и ето ти вината. Сега какво ще става?
— Естествено вие сте свободен — обади се стражарят.
— Независимо, че съм напляскал лейтенанта?
— Да. То е ответно оскърбление и се наказва само при внасяне на предложение. Графът може да се оплаква, тая работа мен не ме интересува.