Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Е, граф де Родриганда заедно с всичките му близки.
— По дяволите! Как стигнахте до това познанство.
— Аз? Точно както и вие сте стигнал.
— О, прощавайте! Нямам основание, разбира се, да разпитвам за частни работи. Но вие споменахте и за политически дела. Какво разбирате под такива?
— Извършване на разни поръчения, за които естествено не мога да говоря.
— Добре. А мога ли да узная накъде ще отпътувате оттук?
— За Берлин.
— Аха! Секретна мисия?
— Възможно! И тъй, виждате, че не биваше да допусна да бъда разпитван в присъствието на вашия брат.
— Наистина. И аз ви моля за извинение.
Чиновникът сега бе убеден, че Лешоядовия клюн действително е този, за когото се представя. Документите несъмнено бяха достоверни. Каза си, че едно оплакване от страна на този чудат мъж може да навлече куп неприятности както на самия него, така и на подчинените му и ето причината за извинението. Но още в много отношения чужденецът му бе непонятен. Ето защо продължи да се осведомява:
— Бихте ли вече в Райнсвалден да разговаряте с дамите и господата?
— Да с всички.
— Боже мой! И да не би в това облекло?
— Не съм и мислил. Тези неща купих едва преди малко в Майнц.
— Аха! В мексиканската национална носия ли се представихте?
— Опазил Бог. Не съм правил такъв театър.
— Че с какво бяхте облечен?
— С този тоалет или поне с подобен.
Лешоядовия клюн бръкна в торбата и извади дрехи, напълно подобни с онези, които бе носил в Райнсвалден: стара кафява вълнена жилетка и панталони, които от години не бяха попадали в ръцете на перачка.
Чиновникът отстъпи шокирано няколко крачки назад.
— В тези дрипи? В ред ли сте?
— Хм! Горе-долу.
— Да, но вие имате достатъчно пари да си купите друго облекло!
— И вече го сторих.
— С което сте облечен? Та то е още по-смехотворно! Не мога да ви гарантирам, че няма да ви арестуват повторно и най-искрено ви съветвам да смените тоалета.
— Ще си остане. Аз не правя нищо лошо. Немците нямат ли свободата да се обличат, както им харесва, хер комисар?
— Доколкото не скандализират обществото, да.
— Е, и аз ще се възползвам от тая свобода. Но как стоят нещата, все още ли ми предстои тикане в килия?
— Я хайде, не може и дума да става, нали се легитимирахте. Вие сте свободен.
— Хубаво. Искам да ви изкажа благодарността си за приятния разговор. Сега знаете ли защо не се обличам другояче? Само заради развлечението. Аз съм си един вид шегобиец и нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това, да се смея последен на хората. Адиос, сеньор комисарио!
По време на последните думи Лешоядовия клюн бе напъхал всичко обратно в торбата и я метна на рамо до пушката. Сетне закрачи към вратата.
— Какъв човек — рече комисарят на учудения полицай. — Такъв голям чудак още не съм срещал в живота си.
— Хората отново ще се разтърчат подире му.
— За съжаление! Но на него това му доставя удоволствие.
— Не беше ли по-добре да пратим някой цивилен колега поне да предотврати прекомерното струпване?
— Можем да го направим. Трябва да го последва до гарата.
16. Комедии по железопътната линия
Лешоядовия клюн се придвижи до гарата, зяпан и следван от любопитна тълпа. Там огледа надписите над вратите, извади билет за първа класа, но до тръгването на влака остана в чакалнята на трета класа. Когато влакът бе готов за потегляне, един служител му обърна внимание да се качва, ако иска да пътува с него. Той излезе и с бърз поглед забеляза, че е налице едно-единствено купе първа класа. Шаферът, към когото се обърна, го изгледа учудено.
— Първа класа ли искате да пътувате? — попита, недоумявайки как подобно облечен човек има желание да ползва най-добрата класа. — Я си покажете билета!
Лешоядовия клюн го подаде. Шаферът се увери, поклати глава и рече:
— Е, тогава се качвайте бързо, потегляме веднага! Странният пътник бе тикнат с пушката и торбата в купето.
В същия миг машината изсвири, вратата се хлопна и влакът потегли.
— Милион кръстове! — отекна към ловеца. — Какво ти скимна?
Онзи, който произнесе думите, бе единственият пътник в купето, и то не някой друг, а лейтенант фон Рафенов.
— Не ти влиза в работата — изръмжа сухо Лешоядовия клюн, като намести вещите си и се изтегна удобно на тапицерията. Само че с това бившият офицер никак не бе съгласен.
— Че имаш ли билет първа класа? — запита.
— Хич не те засяга! — гласеше отговорът.
— Дори много ме засяга. Трябва да съм убеден дали наистина имаш основание да се качиш тук.