Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Бъди радостен, че аз не те питам за тия неща. За теб даже е чест, дето благоволявам да пътувам с теб.
— Човече, не се обръщай към мен с «ти». Щом желаеш да пътуваш първа класа, трябва и да се съобразяваш с възприетата форма на общуване, в противен случай ще те изхвърля.
— А-ха, тогава ти сигурно си взел билет за четвърта класа, защото старателно си изучил обичайната за нея форма на общуване. Кой започна с това «ти», аз ли? А ако смяташ да ме предизвикваш, не аз, а ти ще бъдеш изхвърленият.
— Дявол го взел! Да не искаш плесница, дрипльо такъв?
— О, и аз мога да ти отвърна със същата стока. Ето ти една за проба. Тя добре ще те вразуми.
Лешоядовия клюн замахна с бързината на светкавица и нанесе на лейтенанта такава силна плесница, че главата на оня полетя към стената.
— Така — ухили се траперът. — Това е за «дрипльото». Ако имаш и други подобни думи на разположение, с удоволствие ще ти отговоря по същия начин.
Рафенов се съвзе. Страната му пламтеше, а очите бяха кръвясали от ярост. Отново заплаши Лешоядовия клюн, без да разсъждава, че е в състояние да си служи само с едната ръка.
Траперът — досега седнал — се надигна, улови с лявата ръка другия за гърдите, натисна го в ъгъла и зашлевявайки го с дясната, го остави да се свлече на седалката.
— Тъй — отбеляза. — В Германия хората изглежда доста добре се забавляват в купетата на първа класа. Аз съм готов за продължението.
След тези думи отново се настани с пълно душевно спокойствие. А лейтенантът кипеше от гняв. Гърдите му се надигаха с пълна мощ, бе стиснал конвулсивно юмрук, а от носа му бликаше кръв. От възбуждение не намери думи и само изстена. Беше му невъзможно да се раздвижи. Едва след дълго време, когато локомотивът изсвири, че наближава следващата спирка, възвърна говора и подвижността си.
Втурна се към прозореца и го отвори с трясък.
— Шафнер! Насам, насам! — изрева, макар влакът още да не бе спрял.
Колелата затракаха, спирачките заскрибуцаха и влакът спря.
— Шафнер, насам! — ревна пак офицерът.
По гласа онзи разбра, че се касае за нещо спешно. Дотича бързо и запита:
— Какво желаете, майн хер?
— Отворете и доведете началника на влака и началник-гарата!
Човекът отвори и Рафенов изскочи навън. Двамата служители незабавно пристигнаха.
— Майне херен, обръщам се за помощ към вас — поде Рафенов. — Ето най — напред визитката ми. Аз съм граф Рафенов, лейтенант. В това купе един ме нападна.
— О-о! Кой? — запита началник-гарата.
— Този човек!
При тези думи лейтенантът посочи Лешоядовия клюн, който седеше удобно в отвореното купе и наблюдаваше невъзмутимо сцената.
— Тоя мъж? Как е попаднал в купе първа класа? Двамата служители на железниците приближиха да огледат американеца.
— Как влязохте тук? — запита със суров тон началник-гарата.
— Хм! Просто се качих — изхили се траперът.
— Имате ли билет за първа класа?
— Има — потвърди шаферът на въпросния вагон.
— И таз хубава — отсъди началникът. — Такива хора и първа класа! Хер граф фон Рафенов, мога ли да ви запитам какво разбирате под думата «нападна»?
— Тоя се нахвърли върху мен и ме удари.
— Истина ли е? — запита началникът американеца.
— Да — кимна любезно онзи. — Той ме нарече дрипльо. За тая дума му нанесох плесница. Имате ли нещо против?
Началникът не взе под внимание въпроса и се обърна към бившия лейтенант:
— Вярно ли е, че сте си послужил с този израз?
— И на ум не ми минава да отричам. Погледнете човека! Мога ли да се помиря с присъствието на такава сган, след като съм платил първа класа?
— Хмм! Не мога да оспорвам, защото…
— Охо — прекъсна го Лешоядовия клюн. — Та не съм ли платил и аз същата?
— Възможно — рече началникът, дигайки рамене.
— Окъсан и дрипав ли съм?
— Не точно това, но мисля…
В този миг машинистът даде знак, че времето е изтекло.
— Майне херен — обади се Рафенов, — чувам, че сме готови за потегляне. Изисквам наказание за този нахален, човек.
— Нахален? — извика Лешоядовия клюн. — Искаш ли още някоя плесница?
— Тихо! — заповяда началник-гарата. — Ако искате наказанието му, ще ви помоля да прекъснете пътуването, за да се протоколират показанията ви.
— Нямам необходимото време. В определен час трябва да съм в Берлин.
— Тогава съжалявам. Присъствието ви е наложително.
— Да жертвам времето си за един нагъл тип? Освен това изобщо не мисля, че се налага непременно тук да се съставя протокол. Просто арестувайте негодника, разпитайте го, а акта можете да изпратите в Берлин за снемане на показанията ми. Та нали имате адреса ми на визитката.