Венец от трева (Част II: Разривът)

Тъй или иначе, войната е започнала да се обръща в наша полза. Толкова често ми го повтаря вътрешният ми глас, че не може да не е вярно.

Сигурен съм, ще е излишно да ти пиша с подробности за законопроекта на Луций Юлий Цезар, който възнамерява от декември да даде римско гражданство на половин Италия. Когато преди няколко часа съобщих на Принцепс Сенатус за намеренията на консула, предполагах, че новината ще го накара да излезе извън кожата си, вместо това той изглежда по-скоро доволен. Според него идеята за даряването на римско гражданство на Етрурия и Умбрия била по принцип много добра, единствено трябвало да я ограничим твърдо извън пределите на въстаналите земи. Изглежда, че двете области го тревожат и подобно на Цезар той се надява с даването им право на глас да ги лишим от всякакъв мотив за враждебност към Рим. Колкото и да се опитвах, не можах да го убедя, че законът на Юлий ще бъде само началото на един необратим процес; че съвсем скоро всички жители на Италия ще придобият гражданство, независимо дали са убивали римляни или не. Питам те и теб, Публий Рутилий, за какво се бихме досега?

Очаквам бързо отговор, нека ми обясниш как да се оправям с момичетата.“