Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— И аз така мисля, Принцепс Сенатус. Тазгодишните избори са единственото време, когато Луций Юлий ще може да мине и без услугите ми. Самият той смята да прекрати за известно време военните действия и да се върне в Рим. Затова смятам още този декември да омъжа дъщеря си за Помпеевия син, нищо че още не е навършила осемнайсет. Тя чака този момент с огромно нетърпение — излъга Сула. Много добре знаеше, че момичето още не се е примирило с готвената й участ, но пък и Фортуна нямаше да му помогне.
Два часа по-късно, когато се прибра у дома си, подозренията му относно поведението на Корнелия се усилиха още повече. Елия го посрещна с вестта, че дъщеря му се е опитала да избяга от къщи.
— За щастие робинята й толкова се уплашила, че веднага дойде да ми съобщи — добави тъжно Елия. Тя обичаше с цялото си сърце доведената си дъщеря и често си бе повтаряла колко би се радвала, ако момичето се обвърже с младежа, когото обича — малкия Марий.
— И какво ли е смятала да прави самотна из бойните полета на Италия? — подхвърли пренебрежително Сула.
— Не знам, Луций Корнелий. Не мисля, че и тя е имала особени планове. Просто женският й инстинкт е проговорил и тя го е послушала.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да я омъжим колкото се може по-скоро за младия Квинт Помпей — отсъди мрачно той. — Ще говоря с нея.
— Къде? В кабинета ти?
— Да, Елия, в кабинета ми.
Макар да знаеше, че мъжът й не я обича, че мрази слабостта й да защитава Корнелия, Елия си позволи да му напомни:
— Моля те, Луций Корнелий, не бъди прекалено суров с момичето!
Но Сула оставаше глух за подобни молби.
Корнелия Сула беше доведена в таблиния едва ли не под затворнически надзор, заобиколена от двамина яки роби.
— Свободни сте — обърна се господарят им към тях и впи смразяващия си поглед в лицето на малката бунтовница. Корнелия бе наследила изящните черти на майка си, забележителния тен на баща си, но очите й принадлежаха единствено на самата нея — широки и яркосини.
— Какво ще кажеш за свое оправдание, момиче?
— Този път съм готова всичко да изтърпя, родителю мой. Можеш да ме биеш до смърт, не се страхувам! Защото съм решила, че няма да се омъжа за Квинт Помпей, и нито ти, нито който и да било друг може да ме накара да отстъпя от решението си!
— Ако трябва, ще те вържа и ще те влача по улиците, момичето ми, но ще те омъжа за Квинт Помпей — отвърна баща й с онзи привидно спокоен глас, който предвещаваше големите домашни бури.
Независимо че умееше да плаче и да повтаря номерата на майка си, Корнелия приличаше много повече на Сула, отколкото на Юлила. Тя застана здраво на крака, сякаш очакваше върху лицето й да се стовари тежката ръка на баща й, и в очите й засвяткаха искри.
— Няма да се омъжа за Квинт Помпей!
— Кълна се в боговете, Корнелия, ще се омъжиш и още как!
— Няма!
В други случаи такова упорито предизвикателство би вбесило така Сула, че като нищо би изпаднал в умопомрачение; сега обаче, навярно защото откриваше у дъщеря си много от покойния си син, той се чувстваше безсилен да се разгневи. Затова предпочете друг подход.
— Дъще, знаеш ли коя е Пиетат? — попита той с известно отвращение в гласа си.
— Разбира се, че знам — отговори му Корнелия, която не очакваше подобна реплика. — Тя е дългът.
— Ако обичаш, изкажи се по-подробно.
— Тя е богинята на Дълга.
— На кой дълг по-точно?
— Изобщо на дълга.
— Включително и на дълга, който имаш спрямо родителите си, не е ли така? — запита я любезно Сула.
— Включително и на него — отговори Корнелия.
— Да предизвикваш своя патерфамилиас е тежко престъпление, Корнелия. Не само, че нанасяш обида на Пиетат, но и престъпваш самите римски закони. Ти трябва да се подчиняваш на главата на семейството, а това съм аз — обясни й търпеливо Сула.
— Над дълга ми към теб стои дългът ми към самата мене — отвърна му гордо тя.
Бащата усети как устата му започва да трепери.
— Не стои над, а много под, дъще. Ти си задължена най-напред пред мен, а после пред когото и да било друг. Ти си в моята власт.
— В твоята или в чужда, родителю, аз няма да изменя на себе си!
Изведнъж Сула избухна в бурен смях, който изтри всякакви следи от напрежение по лицето му.
— О, я си върви! — махна той към вратата и едва когато успя да надвие над смеха, добави: — Ще си изпълниш синовния дълг или ще те продам в робство! Знаеш, че нищо не може да ме спре да го направя!
— Нима аз вече не съм робиня? — обърна се Корнелия.