Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Толкова по-добре за самия него, защото ако наистина бе дошъл при мен, приемът щеше да е още по-хладен — закани се мрачно Сула.
— Това, което го е ядосало най-много, не е бъдещият му началник, а самият факт, че никой не го иска при себе си. Колкото и да оправдава неуспеха си с непопулярността на баща си в Сената, малкия Марий добре си дава сметка, че отрицателното отношение на хората се дължи най-вече на самия него. — Елия буквално сияеше от радост, докато изливаше злобата си върху главата на Марийчо. — Не му се щеше Корнелия нито да му съчувства, нито да го гледа с някогашното възхищение. Ако се вярва на дъщеря ти, държал се е не само резервирано, но дори невъзпитано.
— И тогава тя реши да се омъжи за Квинт Помпей.
— Не веднага, Луций Корнелий! Първо й оставих два дни да се наплаче. След това подхвърлих уж между другото, че щом като засега баща й се бил отказал от брачния съюз с Помпеите, нямало нищо лошо да ме придружи на вечеря у тях. Просто ей така, да види какво представлява младежът. Всеки на нейно място би бил любопитен.
Сула се усмихваше в предчувствие какво е станало.
— И какво стана?
— Двамата се харесаха от пръв поглед. На вечерята стояха един срещу друг и през цялото време не млъкнаха, сякаш се познават от детството си. — Толкова беше щастлива Елия в този момент, че от вълнение хвана ръката на мъжа си и я стисна. — Много мъдро постъпи, като премълча пред Квинт Помпей за нежеланието на дъщеря си. Цялото семейство я посрещна като скъп гост, а момичето се понрави на всички.
Той издърпа ръката си.
— Насрочихте ли деня на сватбата?
Лицето на жена му видимо помръкна.
— Веднага щом минат изборите. — В погледа й се прочете дълбоко таената мъка. — Скъпи Луций Корнелий, защо не ме харесваш? Толкова се старая!
Съпругът й я изгледа мрачно и като се отдръпна към вратата, изтърси:
— Да бъда съвсем честен, Елия, не за друго, а просто защото си ми скучна.
И излезе. Елия остана известно време неподвижна и навярно се чудеше дали да плаче, или да се радва; Сула не беше казал, че ще се развежда с нея. По-добре малкото щастийце, отколкото съвсем никакво.
Скоро след завръщането на Луций Цезар и Сула в Рим се разнесе новината, че Езерния се е предала на самнитите. Градът бил изнемощял от глад, по улиците не останали нито кучета и котки, нито коне и магарета, нито кози и овци — всичко отишло да запълни изпразнените търбуси на защитниците. Най-накрая Марк Клавдий Марцел се видял принуден лично да отвори портите на Езерния, след което безследно изчезнал. Никой, освен самнитите не можеше да каже каква е съдбата му.
— Убили са го — дори не му трябваше да гадае на Луций Цезар.
— Навярно имаш право — съгласи се Сула.
Разбира се, Луций Цезар нямаше намерение да се връща на бойното поле. Консулският му мандат наближаваше към своя край, а той държеше през пролетта да бъде избран за цензор; да се връща отново в Кампания, за да служи като легат в щаба на новия консул, му се виждаше напълно безсмислено.
За пръв път от няколко години в колегията на народните трибуни се забелязваха няколко обещаващи имена едновременно, навярно защото цял Рим говореше за предвиждания закон за разпространението на римското гражданство. И да искаше, Луций Цезар не можеше повече да крие намеренията си от общественото мнение. Трибуните се очертаваха негови привърженици, понеже мислеха либерално и не подкрепяха кървавите мерки срещу италийците. Председател на колегията стана Луций Калпурний Пизон Фруги; последното му име идваше, за да го разграничи от другия клон на Калпурний Пизоните — Цезонините, към които принадлежеше зетят на Публий Рутилий Руф. Пизон Фруги се знаеше като по-скоро консервативен човек, дарен с енергия и решителност; от самото начало на мандата си той обяви пред плебейското събрание, че възнамерява енергично да противостои на двамата най-радикални трибуни в колегията — Гай Папирий Карбон и Марк Плавций Силван, — ако им хрумне да излязат извън рамките на Цезаровия законопроект и дарят римското гражданство на народите, въвлечени в Италийската война. Това, че се бе въздържал да отхвърли самия закон, се дължеше на дългите и убедителни напътствия, които бе получил от страна на Скавър и други уважавани личности в Сената. По този начин за пръв път от началото на войната събитията на Форума приковаха обществения интерес; освен военни действия задаващата се година обещаваше и политически препирни.
Далеч по-потискаща бе атмосферата по времето на изборите в центуриатните комиции — особено когато се гласуваше за консули. Двамата главни претенденти бяха спечелили състезанието още два месеца по-рано и сега победата им трябваше само да бъде ратифицирана. Това, че първи консул стана Гней Помпей Страбон, а Луций Порций Катон Лициниан остана втори, се дължеше не на друго, а на триумфа, който Страбон ознаменува броени дни преди изборите.