Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Досега никой не се бе обадил, за да поеме отговорността.
Терористите обичайно, макар и невинаги, държат да поемат отговорност за делата си, както и да изтъкнат причините. Иначе всеки атентат губи смисъла си, като изключим деморализиращия ефект върху населението.
Брайсън бе уверен, че зад инцидента в Лил стои Управлението. Бе съвсем логично то да е авторът и на нещастието в Женева. Фактически направо би трябвало да е то.
Но защо?
Каква бе крайната цел? Какво очакваше да постигне тази централа? Защо бе образувана тази конспирация на изключително богати и могъщи частни лица? За да развихри терористични вълни в различни големи световни градове? Но защо и с каква цел?
Брайсън се бе вече отказал от хипотезата, че търговците на оръжие се опитват да увеличат търсенето на стоката си по изкуствен път. Срещу антракса са безпомощни всякакви узита. Тук има друго нещо, друга логика, друга мотивация и схема. Но какви са те?
Току-що бе дошъл от Женева, бе се намирал съвсем близо до Лил. И в двата случая се бе движил в обсега на атентатите или недалеч от тях. Вярно, бе отишъл в Женева, защото бе дочул, че неговият стар познат и агент на Управлението Ян Вансина се подвизава там. Бе посетил Шантили — а не Лил, — за да проследи действията на Жак Арно.
Беше ли възможно и той да е бил превърнат в мишена? Или в оръдие с някаква определена цел? Терористични акции на места, където се движи той? Може ли да се върже едното с другото?
Помисли за Хари Дън и предложението му да отиде в Женева и да се срещне с Вансина. В случая Дън бе наистина настоявал той да бъде там. Възможно ли бе и Дън да има пръст в цялата работа? Ами Шантили? Не е възможно Дън да е знаел предварително какво ще стане в Шантили, още повече какво ще бъде намерено в джоба на онзи убиец. Или и това е възможно?
Но чакай, чакай… ами Лейла? Тя бе насочила мислите му към замъка на Арно в Шантили. Ужким не бе искала да го води там, но… Може би се е преструвала, разигравала го е, за да донагласи постановката. Да, определено тя е ключът към Шантили. Всъщност тя е дразнила бика с червеното флагче, нали?
Хари Дън го подтиква към Женева, Лейла внимателно го насочва и към Шантили. И на двете места веднага след това терористите нанасят удари. Възможно ли е Лейла и Дън да са работили заедно? И двамата в служба на Управлението с цел да го манипулират, да го използват и подхвърлят на нечие внимание като жертвен агнец или автор на поредица унищожителни атентати?
Боже мой, къде е истината?
Тъкмо сгъваше вестника, за да го вземе със себе си, когато зърна снимката и кратката информация под нея. Нямаше начин да не му направи впечатление. На фотографията бе червендалестото лице на човека, разговарял с Жак Арно в Шантили — Анатолий Пришников, президент и върховен шеф на гигантския руски конгломерат „Нортек“.
„Арно обявява създаването на смесено предприятие“ бе надписът под снимката. А в текста по-долу се обясняваше, че огромната империя на французина току-що е влязла в тясно сътрудничество с руснаците, чийто конгломерат сам по себе си обхваща доста промишлени клонове, функционирали по-рано под егидата на съветската армия.
Никъде не бе уточнен предметът на сътрудничеството, но пък бе подчертано все по-разширяващото се присъствие на „Нортек“ на европейските пазари, както и ролята му в смесени предприятия от областта на електрониката. Тук вече се оформяше определена тенденция, но Брайсън все още не можеше да различи ясно основната й същност. Сближаване на огромни световни корпорации, допирни точки, сътрудничество… Всяка една от тях би могла да бъде (или вече беше) оръжеен доставчик на която и да е от световните сили. Тоест на което и да е от големите правителства.
И то под контрола на Управлението, ако досегашната информация и логически обоснованите във връзка с нея догадки са точни. Дали пък Управлението не се опитва да поеме контрола над отбранителните институции на големите световни сили? Не бе ли именно тази възможност причина за опасенията на Хари Дън?
А може би Дън се бе опитал да го подведе и да го постави в ролята на изкупителна жертва? Или самият Дън (ако е още жив) бе попаднал в нея?
Сега вече поне се досещаше къде трябва да търси отговорите…
Тръгна към центъра, където знаеше магазин за театрални материали — нужни му бяха няколко неща. Сетне намери подходяща банка и уреди поредица от трансфери от сметката в Люксембург. Някъде в ранния следобед вече разполагаше с над 100 000 щатски долара, част от които превърна в европейски валути.