Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Най-прекият път от точка А до точка Б минаваше по права линия. Пресичайки директно по крайбрежния лед, те можеха да стигнат до групата на Грей за два пъти по-кратко време.
И все пак…
Джейда ужасено се беше вкопчила в седалката.
Ледът отдолу кънтеше. Зад тях се появяваха пукнатини. От брега ги наблюдаваха хора и сочеха автобуса.
Толкова навътре в езерото дебелината на леда беше меко казано съмнителна, затова не смееха да намалят. Можеха да разчитат единствено на скоростта.
— Онова там трябва да е Бурхан! — възкликна Джейда и посочи скалист нос, щръкнал от гористия бряг.
Дънкан забеляза сгушено край залива селце с дървени къщи. „А това трябва да е Хужир“.
— Остават по-малко от пет километра! — извика в отговор Монк и махна с ръка към десните прозорци на автобуса. — Грей каза, че ще остави атевето си на леда, за да се ориентираме към подводния тунел. Озъртайте се за него!
Рен се премести отдясно. Слава богу, Кокалис най-после зави към брега, където ледът трябваше да е по-дебел. След още пет безкрайни и напрегнати минути Джейда нададе вик и ги стресна.
— Ей там! До онази голяма скала с форма на мечка!
Скалата наистина приличаше на мечешка глава със заоблени уши и тъпа муцуна. Зад гранитните рамене на звяра тъмнееше самотно атеве, от задницата на което се развяваше флагче.
— Трябва да е то — потвърди Монк.
Когато се приближиха, в скалата се очерта входът на тунела, обрасъл с грамадни ледени висулки. На Дънкан му се стори, че зърва движение на гористия склон, но слънцето се издигаше от отсрещната страна на острова и дърветата тънеха в дълбоки сенки.
Дори там наистина да имаше някой, най-вероятно бяха местни буряти, които изумено зяпаха автобуса.
Спирачките запищяха и Монк намали — или поне се опита.
Автобусът се завъртя и поднесе по леда.
Блъснаха странично атевето и го подкараха към входа на тунела.
Скалите полетяха насреща им и Дънкан и Джейда се отдръпнаха към другата страна на рейса.
Накрая обаче пързалянето се забави и спряха на десетина метра от отвора на подводния проход.
Кокалис избърса длани в бедрата си.
— Ей на това му викам успоредно паркиране.
Рен се намръщи.
— Така ли му викаш?!
Всички се изсипаха през вратата. Преди да разтоварят багажа си, искаха да се уверят, че са на правилното място.
Привлечен от шумотевицата, Грей изскочи от мрака на тунела и се облещи, като видя с какво са дошли. После се ухили и викна:
— Какво? Такси ли не успяхте да хванете?
9:28 ч.
Пиърс набързо прегърна Монк. Радваше се да види своя приятел въпреки обстоятелствата и необичайното им транспортно средство.
След това се ръкува с Джейда и насочи показалец към Дънкан.
— Занеси Окото в криптата. Ковалски е вътре и ще те заведе. Открихме кръста, обаче няма как да знаем дали излъчва някакво поле.
— Аз ще отида с него — предложи услугите си астрофизичката.
Грей й кимна и впери поглед в езерото. Чудеше се защо се бавят Сейчан и Рейчъл. Очакваше да пристигнат преди групата на Монк.
Джейда тръгна обратно към автобуса.
— Оставих си раницата…
Остро изсвирване прониза утрото, светкавично последвано от мощен взрив, който вдигна във въздуха огън и лед. Джейда отхвърча към Дънкан, който я подхвана. Експлозията повали всички и те се запързаляха навътре в тунела, придружени от късове строшени ледени висулки.
Грей се извъртя по гръб и погледна навън.
Автобусът се преобръщаше напред върху бронята си, прозорците му се пръскаха. Отдолу изригна огнено кълбо, което се издигна в небето, оставяйки след себе си облаци дим. Ледената покривка под автобуса се пропука и той потъна с предницата надолу в езерото.
Гранатометна атака.
„Но кой… и защо?…“
И нещо много по важно:
— Къде е Окото? — уплашено извика почти оглушалият Грей.
Дънкан помогна на Джейда да се изправи и тя посочи потъващите в езерото останки.
— В раницата ми…
Още беше в автобуса.
— Всички натам! — Грей посочи навътре в прохода.
Тичешком се отдалечиха от бушуващите навън огън и дим — и навлязоха в ледения мрак.
Стигнаха до един завой на тунела и Грей се озърна към входа. Задницата на рейса стърчеше накриво от леда, овъглена и обгърната в пушек. Пламъци облизваха местата, където бяха изтекли бензин и масло. Зад тях се движеха фигури.
Кои бяха тези хора? Руски военни? Може би в Москва бяха научили за тайното им присъствие на острова?
— Монк, ти оставаш тук — нареди Пиърс. — Предупреди ни, ако някой влезе в прохода.