Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Видимо вбесен от забавящата тактика на Сейчан, Пак стъпка фаса си и се върна при нея, като потриваше длани. В очите му искреше зловеща развеселеност.
Сейчан се вледени.
— Хайде да се позабавляваме — каза ядреният физик, разтвори дланите си и показа севернокорейска сребърна монета с усмихнатия лик на диктатора Ким Чен Ир.
— Знаеш, че съм комарджия — продължи Хуан Пак. — Затова ще хвърлим жребий. Ако се падне ези, ще застреляме приятелката ти. Ако се падне тура, ще остане жива.
Сейчан се ужаси от тази ненужна жестокост.
— И ще продължавам да хвърлям монетата, докато не ми кажеш — осведоми я той. — Само да се падне ези и тя ще умре.
Раюн притисна дулото на пистолета към гърдите на Рейчъл още по-силно.
Севернокорейският учен отстъпи назад и подметна монетата във въздуха. Среброто проблесна на светлината на лампата.
Сейчан разбра, че не може да отлага повече.
— Добре! Ще ти кажа!
— Недей! — извика Рейчъл.
Монетата иззвъня на пода и заподскача. Пак я настъпи със злобна усмивка. Играта му доставяше невероятно удоволствие.
— Виждаш ли, не беше толкова трудно — погледна я той. — Казвай.
И тя му каза истината. Щеше да промени тактиката си. Щом бавенето вече не действаше, нямаше на какво друго да се надява, освен да тръгнат след Грей и тогава да й се удаде възможност да се освободи.
— Отлично. — Хуан Пак се ухили доволно.
И вдигна крака си.
От пода се усмихваше скулестото лице на Ким Чен Ир.
„Ези“.
— Губиш — заяви ядреният физик и даде знак на Раюн.
Командирът се отдръпна назад и простреля Рейчъл в гърдите.
Сейчан подскочи — и от гърмежа, и от ужас. Столът й се залюля назад и едва не се преобърна.
Също толкова изумена, Рейчъл погледна кръвта, която напояваше ризата й — после вдигна очи към нея.
Сейчан яростно се втренчи в Пак, смаяна от измамата му.
Той сви рамене, изненадан от реакцията й.
— Такива са правилата на играта — осведоми я кореецът. — Щом заровете са във въздуха, всички залози се прекратяват.
Главата на Рейчъл клюмна на гърдите й.
Пълно отчаяние обзе Сейчан.
„Какво направих?!“
9:20 ч.
Обгръщаше я леден мрак.
Всичките й сили и топлина изтичаха през дупката на гърдите й и най-после отнасяха със себе си огнената болка. С всеки отслабващ дъх страдаше по-малко, по-скоро душевно, отколкото физически.
„Не искам да си отида…“
Съпротивляваше се и това също не беше борба на мускули и жили, а на воля и решителност. Преди малко чу другите да напускат хижата и да я зарязват да умре.
„Но Монк ще дойде…“
Вкопчваше се в тази надежда. Знаеше, че въпреки медицинските си познания той не може да я спаси. Ала с всички сили се държеше за изтъняващата сребърна нишка на съществуванието си — с една-единствена цел.
Да му каже къде са отишли другите.
„Побързай…“
Потъваше във все по-дълбок мрак — когато изскърца врата, чуха се стъпки и това я задържа за още малко.
Една ръка докосна коляното й.
В тъмния кладенец се разнесоха думи, почти непонятни, но смисълът все пак стигна до нея.
„Къде?“
Тя пое последния си и най-дълбок дъх и им каза. Даде й сили надеждата. Не за нея, нито за света. Вместо това си представи две тъмносини очи.
И угасна.
30.
20 ноември, 9:22 ч. местно време
Остров Олхон, Русия
— Това е лудост! — извика Дънкан.
— Така е по-бързо — настоя Монк.
Рен можеше само да наблюдава как партньорът му рязко завърта волана на автобуса и го подкарва покрай брега. Дългият рейс поднесе по леда и едва не блъсна една рибарска колиба.
След обаждането на Грей, Кокалис реквизира превозното средство, свали пътниците и шофьора, седна на кормилото и потегли на запад от южния край на острова, прокарвайки ново трасе по голия лед. Очевидно очакваше подобно развитие на събитията, защото почти през целия път от Сахюрта беше разговарял с водача, разпитвайки го за дебелината на ледената покривка и широчината на замръзналата ивица от езерото по това време на годината.
Дънкан донякъде разбираше основанията на партньора си. След кацането им в Иркутск двамата бяха имали предостатъчно време да проучат картата на Олхон и знаеха, че пътят от фериботния пристан до хижата в Хужир е заобиколен и лъкатушен. Щяха да се забавят.
Освен това островът имаше форма на полумесец и северният му край, където отиваха, се извиваше на запад.