Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Беше сладко време, беше медено сладко време, време, което ми се искаше да спре и да остане така завинаги.
Но и двамата знаехме, че ще свърши.
Великото събрание се провали. Стенните прокламации съобщиха, че били обсъдени „важни неща“ и че щяло да има нова среща „в близко бъдеще“. Държавните глави си направиха прощалния банкет и се разделиха, уж много сърдечно.
Но по улиците се говореше, че конференцията минала много остро и завършила с пълен провал.
Тенедос знаеше повече подробности — предполагах, че ги е научил от Махал или от Скопас. Както се очакваше, проблемът се оказал Чардън Шир, който се държал все едно, че е равноправен член на Властта на Десетимата, а не техен подчинен.
Нещата стигнали до кулминацията, когато Махал, явно под натиска на Тенедос, настоял да се обсъди въпросът със суверенитета на Пограничните земи. Чардън Шир заявил, че тъй като имало исторически прецедент тези земи да са анексирани от Кальо, това било неговото предложение за подобряване на ситуацията.
— Това със сигурност би ги усмирило веднъж завинаги — добавил той.
Барту се хванал в капана и попитал защо.
— Защото ако един силен мъж наложи закона над онези диваци и го укрепи с цялата военна сила, с която разполага, проклетите планинци ще престанат да са трън в петата на Нуманция, какъвто са вече от много поколения — Чардън Шир натъртил на последното и Барту заръмжал от яд.
След това Чардън Шир заявил, че Властта на Десетимата би трябвало да се замисли над онова, което безпокои другите провинции вече от години — защо тази велика държава трябва да се управлява само от хора, произлизащи от Никиас?
Фейръл кисело попитал дали Чардън Шир има някаква по-добра идея и Чардън Шир заявил, че има и че тя е много проста: Властта на Десетимата трябва да се промени незабавно, така че представителите й да са от цяла Нуманция.
Тенедос допълни, че почнали да си крещят какви ли не обиди.
— И какво означава това? — попитах.
— Означава, че Чардън Шир ще си се прибере и ще го посрещнат възторжените възгласи на сънародниците му. В техните очи той вече стои високо над глупаците в Никиас. Ще започне бързо да усилва войските си и вероятно да сключва съюзи с някои провинции, който не харесват особено Никиас и Властта на Десетимата.
— Война?
— Не чак. Но ще има гранични инциденти, които ще оправдаят Чардън Шир за това, че прави армията си все по-голяма. После… после ще реши да тръгне на запад.
Но Тенедос грешеше. Чардън Шир се оказа много по-ловък стратег.
Погледнах бегло голямата картина и се канех да я подмина, когато Маран каза:
— Е?
Огледах картината по-внимателно. Не знаех какво се очаква да кажа. Изобразяваше голяма къща, замък по-скоро, на скалите над някаква река. Къщата беше от камък и преброих пет етажа, над тях — покрив с амбразури. Откъм реката се издигаха четириъгълни кули, а по-навътре в сушата се виждаше още една по-малка кръгла кула.
Вдясно имаше горист парк с фигури на конници сред дърветата, а вляво от покривите на малко селце се виеше дим. Реката пред къщата беше спокойна и по нея плуваше малка лодка, с един мъж с ливрея на веслото, а при носа — младо момиче, облечено в розово. Опитах се да се пошегувам.
— Онзи, който е построил това, сигурно е имал много гузна съвест. Или много силни врагове.
Маран се изкикоти.
— Всъщност и двете. Но внимавайте с думите си, сър. Погледнете по-внимателно табелката.
Приближих се и примижах от неудобство — за пореден път си бях отворил устата, преди да съм разбрал какво става. Месинговата табелка гласеше:
ИРИГОН, СЕДАЛИЩЕ НА ФАМИЛИЯ АГРАМОНТЕ
ЗАЕМКА
Едно е да имаш представа колко богат е някой, съвсем друго — да се изправиш пред реалността. Въпреки че знаех за огромното богатство на Аграмонте и бях виждал къщата на Маран в Никиас, бях зашеметен, че виждам такова огромно здание, принадлежащо само на една фамилия.
Маран почука с пръст по момичето в лодката.
— Това е майка ми. Картината е нарисувана малко след сватбата й с баща ми. Била е само на четиринайсет години.