Кралят-маг

Трябваше да махна с ръка и да го пронижат на място. Това щеше да спаси живота на много хора и да ми спести много скръб. Но не го направих. Дори и сега, когато съм вече много по-стар и по-корав, не мисля, че щях да мога да дам тази заповед.

— Не! Той е мой. Ландграф Мейлбранч, слънцето изгря. Имахме споразумение. Пригответе се, сър.

Мейлбранч се ухили злобно и тръгна към мен.

— Ако ме убие, е ваш — извиках през рамо.

Усмивката му се стегна и той заприлича на озъбен хванат в капан чакал.

Забелязах как подхожда към мен — с меча в обичайната стойка за атака, но ножа го държеше с върха надолу, прилепен до бедрото. Точно както се надявах. Наистина се биеше като кръчмарски побойник.

Малката ми тайна беше в това, че се бях тренирал в бой с меч и кама — много тайна дисциплина. При този стил камата се използва за париране и служи за удар само когато двамата противници си влязат близо, за да се възползваш от откриването или да нанесеш последния удар.

Мейлбранч замахна лъжливо и докато парирах, скочи встрани и ножът му се стрелна напред. Беше много бърз, но точно тази атака очаквах, така че замахнах с камата си към китката му и отново влязохме в гард.

Той се завъртя надясно, опитвайки се да заобиколи гарда ми, и аз се обърнах с него, след това отстъпих встрани и мечът ми замахна към гърлото му. Мейлбранч дръпна главата си назад, но острият връх на оръжието ми перна бузата му и русата му брада почервеня.

Той изпъшка от болка, замахна и едва успях да избегна острието — разпра ризата ми.

Продължи в непрекъсната атака; мечовете ни опряха дръжка в дръжка; парирах ножа му с камата си. Опита се да ме удари с коляно в слабините, но се обърнах, фраснах го в рамото с дръжката на камата и отскочих назад, но не достатъчно бързо, защото ножът му ме перна през ребрата.

Пясъкът между нас се завихри и го блъсна в лицето. Калиецът изрева от болка, олюля се и падна заслепен.

Чух как Карджан извика: „Убий я тая шибана свиня!“ Но не помръднах от мястото си. Усетих някак, че вятърът е изпратен.

Мейлбранч потърка очи, опита се да се изправи и се чу глас:

— Не мърдай, калиецо, и остави оръжията си на земята. Не го ли сториш, ще те убия на място. Подчини ми се, и ще останеш жив.

Гласът, разбира се, беше на ясновидеца Тенедос.

Мейлбранч зяпна и изпълни заповедта. Залази назад и очите му се разшириха от страх.

— Само една е причината да позволя да останеш жив, ландграф Илиас Мейлбранч, и тя е, че не искам да опетня репутацията на капитан а̀ Симабю. Той е не само приятел, но много важен за мен и скоро ще стане също толкова съдбовно важен за всички нуманцийци.

— Повярвай ми, ти и онова псе, твоят господар, ще съжалите, че злодеите ви не можаха да го убият, защото Кальо ще плувне в кръв поради неговите дела в близкото бъдеще, бъдеще, което виждам съвсем ясно — продължи гласът. — Сега стани, остави оръжията си там, където са, иди при коня си и да те няма. Не поглеждай назад, защото иначе жалката ти орис няма да чака и миг повече.