Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Това продължи година, а после баща ми доведе Ернад — тя въздъхна. — Лорд Лаведан. Помислих си, че майка ми ще умре от радост, че най-после някой „с подходящо положение“ ухажва дъщеря й. Както казах, скоро след това стана точно така. И незнайно как всички бляскави младежи разбраха, че въпросът е решен, и изведнъж си намериха други пламъчета, около които да пърхат. Животът ми беше предопределен до сетния ми ден.
Изчаках я да продължи, но тя замълча. След това ме погледна.
— Сигурно си мислиш, че всичко това е боклук. Някакво си богаташко момиченце, трябвало е сигурно да се роди в бордей, за да разбере какво означава мизерия.
— Не — отвърнах искрено. — Познавал съм хора, които са били по-бедни и от най-бедните, и пак са били щастливи. Моля те, Маран, престани да се унизяваш.
Тя не откъсваше очи от мен, сякаш не беше сигурна дали да ми повярва, или не. Изведнъж стана.
— Хайде, Дамастес. Искам да се прибера у дома. Съсипах този ден и за двама ни.
Възразих, че нищо не е съсипано, че за мен е било важно да ми разкаже за тези неща, но тя не искаше и да чуе, затова се върнахме в каретата и тя ме откара до конюшнята, в която бях оставил Лукан. Съвсем леко докосна устните ми, когато се целунахме за довиждане, и отчаяно съжалих, че не мога да й кажа нищо, което да я накара да се почувства по-добре. Но нямах какво да кажа и каретата си тръгна.
Докато яздех към гарнизона, премислях отново и отново всичко, което ми беше разказала. Струваше ми се странно, с изключение на богатството й, колко сходно беше детството ми с нейното. Но едното беше създало жена, която, както вече разбирах, е отчаяна и нещастна, а другото — мъж в съвсем друго положение.
Същата нощ, докато чаках да заспя, отново премислих. Изведнъж осъзнах една разлика: аз бях правил всичко по свой избор, докато нея никога не я бяха питали за нищо. И тогава си помислих, че това ставаше — става — с почти всички жени, които съм познавал. Всичко, което им беше позволено да правят, се решаваше от мъж. От мъж или, като майката на Маран, от някоя, която се радва да прави онова, което се харесва на мъжете.
Зачудих се как мислителите на Нуманция могат да дърдорят за неправдите, извършвани над робите, или за бедните, или за унизените планински племена, а не могат да погледнат над възглавницата и да видят другото, още по-голямо и неизменно зло.
Изтласках тези мисли от ума си: след като един войник едва можеше да се надява, че ще повлияе на изхода на едно-единствено сражение, как можеше да се надява да промени нещо, което приличаше на непроменим обичай? Навярно единственият начин да се променят нещата беше ако богинята на Тенедос, Сайонджи, кимнеше и позволеше обществото да се обърне така, че всичко да се промени. Но това ме накара да потръпна — кой можеше да твърди, че богинята предпочита нещата да са различни?
После ми хрумна нещо друго. Най-голямата, същинска разлика между Маран и мен бе в това, че аз бях отраснал в дом, в който цареше обич, въпреки че за това не се говореше много. Майка ми все ще ме гушне, някоя от сестрите ще ме пощипне с обич, поне когато не ми бяха ядосани за нещо, баща ми ще ми се усмихне.
Но бедната Маран? Нито веднъж в разказа й не чух думата „обич“ и се зачудих дали изобщо знае какво означава тя.
Докато се унасях в сън, ме споходи една съвсем ясна мисъл, макар да не съм сигурен, че осъзнах веднага какво означава тя: „Може би не знае.“
И в името на боговете, щях да направя всичко, за да опитам да я науча.
Лежахме голи под слънцето, конете ни бяха вързани за дърветата на няколко крачки встрани. Бавно разтривах балсама против изгаряне по бедрата на Маран. Тя измърка доволно и разтвори крака.
Натопих пръста си в балсама, плъзнах го между кълбетата на дупето й и го вкарах в нея. Съпротива не срещнах, но тялото й изведнъж изтръпна и се вкочани, все едно че я бях наранил.
— Не — каза го много студено.
Спряхме и отвърнах, че много, много съжалявам.
— Няма нищо. Просто… просто не го прави. Наистина не ми харесва.
Извиних се отново и започнах да разтривам раменете й.
Лежеше, извърнала глава настрани. След малко каза нещо много странно. С глух и съвсем беззвучен тон:
— На сутринта след като се омъжих влязох в гардеробната си и видях лице на непозната.