Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
То направи стъпка към мен. Не можех да повярвам, че още стои, макар да бе цялото разпрано.
Когато направи втора стъпка, Риодан успя да се изправи несигурно на крака, да се хвърли на гърба му, да обвие ръце около врата му... и да му среже гърлото.
- Разкарай се оттук, по дяволите, Мак! - изръмжа той.
От чудовището бликаше кръв. То се пресегна, заби нокти в Риодан, откъсна го от гърба си и го метна право в пропастта.
- Не! - извиках.
Но Риодан вече го нямаше, падаше надолу, надолу в реката, на трийсет метра от скалата.
Трийсет и седем
Стоях и глупаво се взирах в чудовището с разпрано тяло и срязано гърло.
Все още стоеше.
Беше ми студено и топло, треперех. Имах чувството, че съм в някакъв трескав сън, в кошмар, от който не можех да избягам. Можех да усетя как се откъсвам от света около мен, отвътре се превръщам в камък, захвърлям всяка емоция.
Чудовището се олюля към мен. Падна на едно коляно и се взря в мен. Потрепери, после се срина на земята по лице.
Копието ми стърчеше от гърба му.
Гората беше тиха и неподвижна.
Докато гледах как кръвта на чудовището изтича в почвата, лишена от емоции, направих оглед на ситуацията.
Риодан беше мъртъв.
Никой не би могъл да оцелее след такова падане, ако допуснем, че беше в състояние да се възстанови от раните си, което беше направо невъзможно.
Чудовището също беше мъртво, най-малкото - беше много близо до смъртта и щеше скоро да умре, легнало в растящата бързо локва кръв.
Бях загубила моя път навън.
Бях загубила и своя защитник.
Някъде в този свят Лорд Господар ме търсеше, проследявайки ме по тайнствената дамга, която беше гравирал на главата ми.
Някъде в този свят имаше МПД, което съдържаше долмен, който щеше да ме върне в Ирландия. За съжаление, нямах представа нито къде беше, нито в каква посока, нито от колко изобщо мога да избирам в този свят.
Торбичката с камъните ми беше все още вързана за рогата на чудовището, а дрипите от пуловера ми - за крака му. Когато умреше, щях да си взема камъните. По мои сметки, това беше някакъв плюс, ако допуснех, че те не бяха нищо повече от бавна лодка към ада.
Чудовището избълбука влажно и изглежда се сви.
Изчаках няколко мига, взех пръчка, приближих внимателно и го смушках.
Нямаше реакция. Сръчках го по-силно, после го побутнах с ботуша.
Опитах копието на гърба му, разтваряйки раната му. Отново нямаше реакция.
Определено беше мъртво.
Клекнах до него и започнах да отвързвам торбичката, когато рогата му внезапно омекнаха и се стопиха, потекоха в река, която потече покрай главата като масло по кръвта.
Издърпах торбичката от сплъстената му коса.
Формата на главата му започна да се променя.
Ципите и ноктите изчезнаха.
Сплъстените кичури се превърнаха в коса.
Препънах се назад, клатейки глава.
- Не - казах.
То продължи да се променя. Тъмносивата кожа изсветля.
- Не - настоях аз.
Думите ми нямаха ефект. То продължи да се променя. Височината намаля. Масата се сви. Стана каквото беше. Каквото винаги е било.
Не можех да дишам. Клекнах и се залюлях напред-назад в поза на скръб, древна като времето.
- Не! Изкрещях.
Бях мислила, че съм изгубила всичко.
Не бях.
Вече бях изгубила всичко.
Речник от дневника на Мак
* = Обозначение за Светла или Мрачна светиня.
*Амулетът: Тъмна светиня на Ънсийли, създадена от краля на Ънсийли за неговата наложница. Изработен от злато, сребро, сапфири и оникс. Позлатената „клетка“ на амулета подслонява огромен чист камък с неизвестен състав. Велик човек с могъща воля може да го използва, за да променя реалността. Списъкът на миналите му собственици е легендарен, включва Мерлин, Будикаг211. Жана д'Арк, Карл Велики и Наполеон. Последно закупен от уелсец на незаконен аукцион за осемцифрена сума, той беше в моите ръце за твърде кратко време. В момента е притежание на Лорд Господар. Изисква някакъв вид десятък или свързване, за да се използва. Аз имах волята. Но не успях да разбера начина.
Допълнение: Все още е в ЛГ и мисля, че той го използва, за да контролира Ънсийли принцовете. Беше в него, но не се опита да го използва върху мен. Защо? Дали не се бои, че на мен може да не подейства?
АНМСМ: Баронс ми даде мобилен телефон и под това съкращение, което означава: „Ако не можеш да се свържеш с мен", беше записан номер, на който отговаря тайнственият Риодан.