Заразата

Василий беше твърде закъсал с времето, за да остане да чака тук. Освен натоварения график с поръчки не бе успял да поспи като хората предната нощ, а искаше и да се върне тази сутрин до строежа при Световния търговски център, за да поговори с някой от отговорниците. На перилото над третото стъпало на стълбището намери метален клипборд с лепнати визитки на него. Името на фирмата на картичките съвпадаше с поръчката му.

— Хей! — извика той отново, след което се отказа. Реши така или иначе да се заеме с работата и намери вратата за мазето. Долу беше тъмно — рамката на счупения прозорец, която бе видял отвън, беше запушена — а електричеството отдавна беше изключено. Съмняваше се, че дори има лампа, завинтена във фасунгата на тавана. Остави ръчната си количка, открехна вратата и заслиза с металния прът в ръката си.

Стълбището зави наляво. Първо видя чифт мокасини, след това — облечени в жълто-кафяв клин крака. Оказа се мениджърът на имота, седнал отпуснат до каменната стена, с клюмнала на една страна глава и с отворени, но замъглени очи.

Василий беше влизал в достатъчно изоставени къщи, в достатъчно гадни квартали, за да налети без да помисли на свлеклия се до стената мъж. Огледа от долното стъпало, докато очите му се приспособят към тъмното. В мазето нямаше нищо особено, освен двете парчета срязани медни тръби, лежащи на пода.

Вдясно от стълбището беше основата на комина, свързан с пещта, която изхвърляше дима през него. Видя четири пръста, свити около хоросановата мазилка в по-далечния ъгъл на комина.

Някой се беше присвил там. Криеше се и го дебнеше.

Беше се обърнал, за да се върне по стъпалата и да извика полиция, когато видя как светлината при завоя на стълбището изчезна. Вратата беше затворена. От някой друг горе на стъпалата.

Първият му подтик бе да побегне и той направи точно това. Втурна се назад от стълбището и право към комина, зад който се криеше онзи с мръсната ръка. С нападателен вик замахна с металния прът по кокалчетата на пръстите и натроши костта в мазилката.

Без да обръща внимание на болката, нападателят бързо се изправи пред него. От наркотиците е, помисли си Василий. Оказа се момиче, не повече от петнайсетгодишно, цялото оцапано с кръв по гърдите и около устата. Всичко това Василий видя в един замъглен миг, докато тя се хвърляше срещу него с невероятна бързина и още по-невероятна сила. Блъсна го здраво в отсрещната стена, въпреки че беше наполовина по-ниска от него. Издаде някакъв животински хрип, а когато отвори устата си, от нея се разгъна шантаво дълъг език. Обутият в ботуш крак на Василий мигновено я изрита нагоре, блъсна я в гърдите и я събори на пода.

Чу слизащи по стъпалата стъпки и осъзна, че няма да може да спечели боя в тъмното. Вдигна металния прът към запушения прозорец, закачи натиканите там парцали, изви и ги дръпна надолу. Паднаха като отпушен бент, с порой от светлина вместо вода.