Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Покри слушалката и каза на Нора:
— Защо се е обаждал Джим на някой в Соунхарт груп?
— Стоунхарт груп? Имаш предвид инвестиционната компания на онзи дядка?
— Инвестиционният гуру. Вторият по богатство човек в страната, мисля. Някой си Палмър…
— Елдрич Палмър — каза Сетракян.
Еф го погледна. Забеляза изненадата на лицето на професора.
— Какво знаете за него?
— Този човек, Джим Кент. Не ви е бил приятел.
— Какво имате предвид? — запита го Нора. — Разбира се, че беше…
Еф затвори, след като получи адреса. След това изкара номера на екрана на телефона на Джим и натисна бутона за обаждане.
Номерът иззвъня. Никакъв отговор. Никакъв запис на гласова поща.
Еф преустанови и зяпна в телефона.
— Помниш ли администраторката на изолационното отделение, когато оцелелите го напуснаха? Каза, че е позвънила, Джим каза, че не е… после каза, че просто е пропуснал няколко обаждания?
Еф кимна. Не можеше да го проумее. Погледна към Сетракян.
— Какво знаете за този Палмър?
— Преди много години ме потърси за помощ в намирането на някого. Някой, когото и аз имах остър интерес да намеря.
— Сарду — предположи Нора.
— Той имаше средствата, аз — знанието. Но уговорката приключи само след няколко месеца. Разбрах, че двамата търсим Сарду по съвсем различни причини.
— Той ли ви провали в университета? — попита Нора.
— Винаги съм го подозирал — отвърна Сетракян.
Телефонът на Джим звънна в ръката на Еф. Не разпозна номера, но беше местен нюйоркски оператор. Обратно обаждане от някой от Стоунхарт, може би. Еф се отзова.
— Да — каза гласът. — ЦКБ ли е?
— Кой се обажда?
Гласът беше грубоват и плътен.
— Търся онзи по болестите, от проект „Канарче“, забъркания в цялата онази неприятност. Някой, който да може да ме свърже с него?
Еф заподозря капан.
— За какво точно го търсите?
— Обаждам се от една къща в Бушвик, тук в Бруклин. Намерих двама истерясали от затъмнението мъртъвци в мазето. Които не обичат слънцето. Нещо да ви говори това?
Еф го обзе възбуда.
— Кой сте вие?
— Името ми е Фет. Василий Фет. Работя за градския контрол над вредители, унищожител съм. Също така съм зачислен и към пилотната програма за интегриран контрол над вредителите в долен Манхатън. Субсидирана със седемстотин и петдесет хиляди долара от ЦКБ. Затова имам този телефонен номер. Прав ли съм да предполагам, че говоря с Гудуедър?
Еф се поколеба за миг.
— Аз съм, да.
— Мисля, че може да се каже, че работя за вас. Не мога да се сетя за никой друг, на когото бих могъл да споделя. Но виждам признаци из целия град.
— Не е затъмнението — каза Еф.
— Мисля, че го разбирам. Мисля, че трябва да дойдете тук. Защото имам нещо, което трябва да видите.
Еф имаше две спирания по пътя. Едното трябваше да го направи сам, а другото — с Нора и Сетракян.
Акредитивите от ЦКБ го пропуснаха през първия охранителен пункт в сградата на Стоунхарт, но не и през втория на седемдесет и седмия етаж, където бе необходима смяна на асансьора за достъп до последните десет етажа на небостъргача.
Пред масивното месингово лого „Стоунхарт груп“, набито в ониксовата врата, стояха двама огромни бодигардове. Зад тях хамали в работни комбинезони прекосиха фоайето, подкарали натоварени на колички големи части от медицинско оборудване.
Еф попита може ли да се види с Елдрич Палмър.
По-едрият от двамата бодигардове почти се усмихна. Кобурът под мишницата видимо се беше издул под сакото на костюма му.
— Г-н Палмър не приема посетители без уговорена среща.
Еф разпозна една от разглобените и натоварени на колички машини. Беше диализатор „Фресениус“. Доста скъпо болнично оборудване.
— Опаковаме, а? Местим къщата. Махаме се от Ню Йорк, докато още можем? Но на г-н Палмър няма ли да му трябва изкуствения бъбрек?
Бодигардовете не отговориха. Дори не се обърнаха.
Тогава Еф разбра. Или поне си помисли, че е разбрал.
Срещнаха се отново пред жилището на Джим и Силвия, висок блок в Горен Ийстсайд.
— Палмър докара Господаря в Америка — каза Сетракян. — Готов е да рискува всичко, дори бъдещото на човешката раса, за да постигне целите си.
— А те са? — попита го Нора.
— Убеден съм, че Елдрич Палмър възнамерява да живее вечно.
— Не и ако ние можем да направим нещо по въпроса — каза Еф.
— Аплодирам решимостта ви. Но с това богатство и влияние старият ми познайник разполага с всички предимства. Това е неговият ендшпил, както разбирате. Никакво връщане назад няма за него. Ще направи всичко необходимо, за да постигне целта си.
Еф не можеше да си позволи да мисли мащабно — иначе можеше да открие, че битката е изгубена. Съсредоточи се над текущата задача.