Кралицата на Юга

— Значи пишеш книга за тази особа.

— Завършвам я. Почти.

— Какъв образ, а? — Кучо Маласпина ме гледаше, умен и хаплив, и поглаждаше мустаците си. — Добре я познавам.

Кучо беше стар мой приятел, от времето, когато работех като военен репортер, а той започваше да прави име в жанра „кой с кого спи“ — светска хроника и телевизионни предавания в часа след вечеря. Хранехме един към друг взаимно, съучастническо уважение. Сега той беше звезда, способен да проваля бракове на знаменитости само с един коментар, едно заглавие в списание или надпис под снимка. Умен, изобретателен и злонравен. Гуруто на клюките от доброто общество и на бляскавия свят на знаменитостите: отрова в чаша мартини. Не беше вярно, че познава добре Тереса Мендоса. Но се беше подвизавал в средата й — Коста дел Сол и Марбеля бяха благодатни ловни полета за журналистите от светската хроника, — и няколко пъти се беше добирал до нея. Въпреки това винаги беше отпращан категорично, което в единия случай означаваше насинено око и жалба в съда на Сан Педро де Алкантара, след като си получи заслуженото от един от телохранителите — описанието пасваше точно на Поте Галвес. Тогава журналистът бе направил всичко възможно да се приближи до нея на излизане от един ресторант в Пуерто Банус. Добър вечер, госпожо, бих искал да ви попитам, ако нямате нищо против, ау. Очевидно имате. Така че нямаше отговори, нито повече въпроси, нямаше нищо, освен онази мустаката горила, която стовари юмрук в окото на Кучо с професионално умение. Фрас. Звезди посред бял ден, журналистът, седнал на пода, вратите на колата се затварят, шум от потеглящ двигател. Кралицата на Юга, мярната за миг.