Кралицата на Юга

Тереса отново се огледа разсеяно. Всъщност това не беше точно празненство, въпреки че се честваше рождения ден на кмета на Марбеля. Беше си чиста проба социална литургия, свързана с бизнеса. Трябва да отидеш, беше настоял Тео Алхарафе. В момента той разговаряше в групичката на финансистите и жените им, коректен, внимателен, с чаша в ръка, високият му силует леко приведен, орловият му профил обърнат учтиво към дамите. Дори да е за петнадесет минути, мини оттам, беше съветът му. Пестаня реагира много елементарно на някои жестове, при него оказаното внимание винаги дава резултат. А и не става дума само за кмета. С няколко „добър вечер“ и „как сте?“ ще разрешиш отведнъж куп затруднения. Разчистваш си пътища и си улесняваш нещата. Улесняваш и нас.

— Сега се връщам — каза Пати.

Беше оставила празната чаша на масата и се отдалечаваше в посока към бара: високи токове, деколте на гърба, стигащо до кръста, пълен контраст на черната рокля, която беше облякла Тереса. Като единствено украшение носеше обици — малки, обикновени перли, — и седемте тънки сребърни гривни. На връщане Пати докосна съзнателно гърба на една млада жена, разговаряща с няколко човека. Тя се обърна леко и я изгледа. Тази сладурана, беше казала Пати, поклащайки главата си, все така ниско остригана, щом погледът й попадна на нея. Тереса, свикнала с предизвикателния тон на приятелката си — Пати често нарочно прехвърляше границата в нейно присъствие, — сви рамене. Прекалено е млада за теб, Полковник, рече тя. Млада или не, отвърна другата, в Ел Пуерто нямаше да ми избяга, каквото й да направеше. Или се заблуждавам, додаде тя, след като я гледа известно време замислена, както с Едмон Дантес. Усмихваше се прекалено подчертано, докато изричаше това. Сега Тереса я наблюдаваше обезпокоена как се отдалечава: Пати започваше да залита леко, макар че щеше да издържи вероятно още няколко глътки алкохол, преди да посети за първи път тоалетната, за да си натопи носа в праха. Но проблемът не беше нито в чашите алкохол, нито в смъркането на кокаина. Проклетата Пати. Нещата отиваха все по на зле, и не само тази вечер. Колкото до самата Тереса, беше й достатъчно и вече мислеше да си тръгва.