![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Сметнах, че една малка закуска би била много подходяща — каза Джамед дел Бруно, — независимо от часа. — Той се отдалечи в единия край на стаята, отмести гоблена и отдолу се показа стена, която изглеждаше напълно обикновено. — Покойният Негово Топлейшество държеше най-ценните си вина и ликьори тук — каза той, докато натискаше две точки с двете си разперени длани.
Тори кимна. Щеше да натисне и двете места, точно където тънката стена е достатъчно податлива, след това ще изчака, за да преброи до три, за да може скритият механизъм да приведе лостовете в точното положение, а след това щеше да удари стената на мястото между дланите си.
Джамед дел Бруно стори точно това. По лицето му може и да трепкаше тайнствена усмивка, когато нащърбената врата се отвори и разкри ниша, колкото гардероб, изпълнена с прашни бутилки, подредени легнали. Джамед дел Бруно внимателно избра една от тях, след това извади тапата с опитните си пръсти и напълни широките винени чаши с наситеночервената течност веднага щом един от вестрите донесе чаши.
Тримата вестри разнасяха хляб и вино и едва след малко Тори забеляза, че единият от слугите е Броглин.
— Моля те да ме извиниш, Броглин — каза той на езика на вестрите и пое чинията с една ръка, а чашата с другата. — И бих искал да ти благодаря за помощта, която ми оказа.
Джуджето се поколеба за момент, а след това сви рамене.
— Така и трябваше да бъде, Ториан дел Ториан — каза той на същия език. — Въпреки че те чака много, което да научиш за дискретността. Трябва ли всички да разбират, че съм готов да ти служа, независимо от цената?
Тори се изчерви.
— Че за какво му е на някого тук да знае езика на вестрите? — попита той.
— Защото знанието е нещо ценно — отвърна Ториан дел Орвалд на вестри. Той изсумтя. — Човек би предположил, че баща ти те е научил.
— Защото си струва да знаеш езика на тези, които са ти подчинени — отговори Джамед дел Бруно също на вестри.
— Защото е изключително ценно да знаеш езика на тези, които управляваш — каза лорд Сенсевер на същия език, широко усмихнат. — Да си член на управляващата класа, също изисква работа, не е ли така?
Чичо Хоузи сви рамене.
— Няма да имам нищо против да разбера за какво си говорите всички вие, но сигурно ще е прекалено много.
Не може да бъде. Чичо Хоузи да не разбира езика, всъщност езика, който сам бе създал. Толкова ли голяма част от мозъка си бе унищожил?
Тори запази спокойствие.
— Нищо важно, чичо Хоузи. — Той махна с ръка. — Само че трябва да намеря Скрит Проход, за да се върна у дома. Те нямаха кой знае каква преднина пред Чедата. Ще имат нужда от помощ, а всяка минута…
— Си е просто една минута — продължи Броглин на езика вестри. — И винаги ще си остане така.
Джамед дел Бруно кимна.
— Можеш и да им кажеш, ако ли не, ще им кажа аз.
За момент се възцари мълчание.
— Добре, тогава — каза Джамед дел Бруно. — Мога да ви покажа Тайния Проход, по който покойният Негово Топлейшество изпрати Чедата. Няма да е много трудно да им откриете следите, поне отначало. — Той се намръщи. — Имало е разни инциденти. Изглежда, някой е сипал доста силен пургатив в последното ядене на Чедата, преди да тръгнат. Това ще ги забави, поне докато не им се изчисти организмът. — Той доля още вино. — Винаги съм смятал, че една надпревара е много по-интересна, когато на плячката й се даде възможност да избяга.
— Значи трябва да побързаме. Дори и да успеят…
Чичо Хоузи вдигна ръка.
— Тори, Тори, прекалено малко вяра им имаш. Те ще се справят отлично, а не подценявай съседите си. Довери се на майка си и на приятелката си, както и на баща си. — Той помисли за момент. — И все пак, ако ни покажеш обратния път, Джамед дел Бруно, според мен няма да е зле младият Ториан, Иън Силвърстоун и аз да се върнем там, макар и за малко.
Вратата се отвори отново и влезе Иън Силвърстайн, преметнал раница през рамо. Беше облечен в черна туника с червено-оранжев кант и панталон, каквито обикновено носеха офицерите в Пламенния Род, но ботушите си бяха неговите, а мечът на кръста бе този, който чичо Хоузи му бе дал.