Рестарт [bg]

— Ало? — казвам аз, опитвайки се да звуча нормално, което напоследък ми се удава все по-трудно.

— Пристигнах, Джими — съобщава ми глас. И тогава си спомням: аз бягам от източноевропейски гангстер и от някого, който се представя за агент на ФБР, а съпругата ми е мъртва — една жена, която всъщност не се казва Либи.

Гласът в слушалката е като забита в реалността котва, която ме тегли обратно, и той принадлежи на Гордън Крамер, единствения човек на земята, на когото имам доверие. Това, че той е и човекът, на когото тържествено съм обещал никога повече да не докосвам дрога, ми се струва ирония, която дори аз съм в състояние да забележа, макар и в това си ненормално състояние, докато гледам стъклената лула на пода до мен.

— Гордън?

— Добре ли си, Джими? Събудих ли те?

— Не. — Зад мен Аманда ме докосва по рамото. Обръщам се към нея, слагам ръка върху микрофона и шепнешком й обяснявам: — Един приятел.

Аз съм на летището — съобщава ми Гордън. — Ела да ме вземеш. Ще наемем кола и ще се пръждосаме по дяволите оттук.

— Той уби Либи, Гордън.

— Кой?

— Гул Гедросян. Уби Либи.

Мълчание. После със съвсем тих глас:

— Мамка му, Джими. Не знам какво да кажа… Съжалявам.

— Тя през цялото време е работила за него. И не се е казвала Либи. Била е… друга.

Ново дълго мълчание, той обмисля. Обикновено това е моментът, когато следва да изръмжи в телефона:

— „Да не си започнал пак, Джими? Защото ми звучиш, сякаш си изтрещял!“, но този път, странно, не казва нищо. Чувам само дишането му. Накрая проговаря и гласът му е по-загрижен, отколкото когато и да било досега:

— Просто ела на летището — казва той тихо. Дава ми номера на полета си. — Ще те чакам при лентата за багаж. Ще измислим какво да правим.

— Наблизо съм — казвам му аз. — Ще дойда след няколко минути.

— Чакам те.

Когато затварям, Аманда ме пита:

— Къде отиваме?

— Ние? — поглеждам я аз. — Ние не отиваме никъде. Това прозвучава гадно и подозрително, съвсем не както съм искал, затова допълвам: Нека отида сам. Така ще е по-безопасно. Ще го доведа тук.

— Кой е той?

— Казва се Гордън. Приятел ми е. Можем да му имаме доверие. — Оглеждам стаята. — Но ми направи една услуга. Оправи леглото. И скрий кранка — той ми е надзорник.