Лотарията [The Winner - bg]

Лу Ан прибра пистолета си от верандата и двамата се завтекоха към колата й, където тя проми раната и я превърза. Когато залепи и последното парче лейкопласт върху марлята, Ригс попита:

— Къде си се научила на това?

Лу Ан изсумтя.

— Ей богу, първият доктор, когото видях, и то за двайсетина минути, беше при раждането на Лиса. Когато живееш в затънтено място и си беден, трябва да научиш едно-друго, за да оцелееш.

Когато стигнаха до пункта за спешна помощ на шосе 29, Лу Ан понечи да слезе, за да го подкрепя, но той я възпря.

— Най-добре да ида сам. Бил съм тук и друг път, познават ме. Строителите често се нараняват. Ще им кажа, че съм се подхлъзнал и съм се нанизал на ловджийски нож.

— Сигурен ли си?

— Да, мисля, че вече ти създадох достатъчно неприятности.

— Ще те чакам да излезеш, обещавам — каза тя. . Той се усмихна вяло и стиснал ранената си ръка, влезе в пункта.

Лу Ан заобиколи сградата и паркира на заден ход, за да следи кой идва. Заключи вратите и изруга тихичко. Ригс й се притече на помощ, за което не можеше да го вини. Но тя тъкмо бе убедила Джаксън, че всичко е наред. Още минута, и той щеше да ги остави на мира. Можеше дори да обясни внезапната поява на въоръжения Ригс. Притеснявал се е за нея и я е проследил, мислейки, че се среща с Донован. Но Ригс направи нещо, за което тя нямаше обяснение. Лу Ан се отпусна на облегалката и изпъшка, вперила очи в колите по шосето.

Ригс я бе нарекъл Лу Ан пред Джаксън. Това провали всичко. Сега Джаксън знаеше, че се е разкрила пред Ригс. Не се съмняваше какво ще е наказанието.

Погледна към съседната седалка и съзря бяло картонче. Грабна визитката на Донован и видя телефонния номер. Поколеба се за миг и вдигна слушалката. Изруга, щом чу телефонния секретар. Остави дълго съобщение, обяснявайки какво се е случило. Пак го помоли да се скрие. Тя ще плати за всичко. Донован е добър човек, търсещ истината, и не бива да загине. Никой не трябва да умира заради нея.

Надяваше се Господ да го опази, докато чуе съобщението й.