За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ поляга на една лежанка от 19-и век. ИНЖЕНЕРЪТ се суети, завива я с един килим и излиза.
Завеса
ИНЖЕНЕРЪТ и ШАБЛЕНЕЦЪТ са пред една пещера. Отвътре се чува грачене на птици.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Нещо много станаха изчадията… Един сом от Дуранкулашкото езеро и той стана изчадие. Аз го видях – опитваше се да литне. Хвърка над водата, а знаеш, сомът е дънно животно. Ако дънните животни станат изчадия, спукана ни е работата.
ИНЖЕНЕРЪТ: Аз видях ято летящи скумрии. Още не бяха станали изчадия. Малко като скорци бяха.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Значи разузнават. Скорците разузнават и после като нападнат, нищо не остава. Всичко оглозгват. Едни голи клони остават.
ИНЖЕНЕРЪТ: Една кукувица и тя стана изчадие.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: По какво позна?
ИНЖЕНЕРЪТ: Ами не кукаше, а викаше цигу-мигу, цигу-мигу.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Цигу-мигу?! Абе ти да нямаш живачни пломби и да приемаш някоя радиостанция?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Не, сериозно. По едно време се надвеси над комина и почна като куче да вие. Снощи не съм спал.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Може да е някоя музикална кучка.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не, излизах и я гоних. Аз ги познавам кукувиците. Мятах камъни по керемидите. Тя прехвръкне на друга къща и като се прибера, пак каца над главата ми. Чувам я как трака по покрива, маха с криле и жужи като цикада.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ти знаеш ли, ако кукувиците станат изчадия? Мани, мани. Ще почнат да пророкуват.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво да пророкуват?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ами нормалната кукувица пророкува края на един човек, а кукувицата изчадие може на цял град или цяла държава да брои дните.
ИНЖЕНЕРЪТ: При нас в БАН на едно куче му имплантираха електроди и започна да брои. После откриха и друго – като завъртят настройките в едно специфично положение, кучето започва да хълца. Шефът на института по електроника твърди, че хълца, а шефът на института по биология твърди, че киха. Едва не се избиха…
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво се оказа?
ИНЖЕНЕРЪТ: Според мен кучето киха, защото си затваря очите. Като кихаш, винаги си затваряш очите.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Май че е такъв случаят.
ИНЖЕНЕРЪТ: На официално ниво спорът още не е решен. Очакваме от Новосибирската академия на науките да ни изпратят едно хълцащо и едно кихащо куче, за да направим сравнение.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Те имат ли такива кучета?
ИНЖЕНЕРЪТ: Те всичко могат да направят.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Да не са направили те изчадията?
ИНЖЕНЕРЪТ: А, не. Те техните изчадия ги изстрелват в космоса. Може обаче някое да е избягало и да е заразило и нашите.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Такова чудо не е било. Мало и голямо тръгнало да става изчадие.
ИНЖЕНЕРЪТ: Пещерата е пълна. Страх ме е да си помисля какво е вътре.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Диверсант до диверсанта.
ИНЖЕНЕРЪТ: Може пък да се събират да се чифтосват.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Чак такива изчадия не може да са. Как тюлени ще се чифтосват с кукувици и сомове?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Значи събранието е по политически причини.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Айде, аз ще взема да вляза. Ти стой тука да не избяга някое.
ШАБЛЕНЕЦЪТ влиза вътре. Чува се страшен грак на птици. Чува се как ШАБЛЕНЕЦЪТ им крещи: „Къш!“, „Мирно!“, „Сядай долу!“, „За пооочест!“ и др. Птичият грак го надвиква. Излиза уплашен.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Вътре е страшно. Нещо са се нахъсали. Налитат на бой.
ИНЖЕНЕРЪТ: Как, с юмруци ли!?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: А, не, с гърди. Перчат се. А шефът изчадие нещо спортува. Вдига едни тежести…
ИНЖЕНЕРЪТ: Много антропоморфно…
ШАБЛЕНЕЦЪТ: … то пък едни тежести, ама айде от нас да мине. И гледа изпод вежди.
ИНЖЕНЕРЪТ: Абе те май са тръгнали да стават хора.
В този момент пристигат КАРАЛ ГОТ, който тегли рикшата с ВАЛЕРИЯ, седнала в нея. ВАЛЕРИЯ слиза и държи чувала с буквите.
ВАЛЕРИЯ: Какво става?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Налитат на бой.
ВАЛЕРИЯ: Не са ви набили още, като гледам.
ИНЖЕНЕРЪТ: Нещо искат да кажат. Обаче говорят едновременно.
КАРАЛ ГОТ: Да им пуснем един „Пършинг“, а?
КАРАЛ ГОТ изважда от рикшата гранатомет. Върти го много гордо в ръцете си. Застава на коляно и го насочва, все едно се прицелва. После застава на друго коляно и слага гранатомета на другото рамо.