За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
ИНЖЕНЕРЪТ: Шабленски има една симпатична индивидуална памет. Да не ви е дъщеря?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Харесва ти, така ли?
ИНЖЕНЕРЪТ: Много бих се радвал…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Знам накъде биеш, но виж какво, аз не съм някаква мадам… Аз с тия работи не се занимавам.
ИНЖЕНЕРЪТ: Много сте светнати тука! Всеки знае накъде бия, почвате да ми омръзвате вече… В БАН, за да тръгнеш да биеш нанякъде, трябва поне 10-15 години да не си бил наникъде. Трябва да си въртял и сукал около едно нещо, за да ти дойде авторитет от това нещо, и тогава може да биеш.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Тука е по-особено. Морски вятър може от Турция да донесе нещо, от Одеса, от Кавказ или от Мангалия. Тука многото мислене е признак на високомерие.
ИНЖЕНЕРЪТ: Шабленски и Валерия хич не са високомерни. Кметът ми се видя малко високомерен.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Не е високомерен. Той е общественик. Знаеш, през един общественик като минат сто човека на ден, и той хем става полиглот, хем с никой не ще да приказва.
ИНЖЕНЕРЪТ: Има някакво объркване във вашия град. Чувам нелогични неща, които се оказват истина, говоря с луди, които знаят повече от мен. Имате вятър, който краде буквите, и птици диверсанти. Знаеш ли защо е така?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Аз такива работи не знам. Аз не мисля, а помня. Ако например имаш комплекс – тогава е друга работа. Ако си разстроен, ако искаш да си отрежеш ухото и разсъждаваш – ето това ще го запомня.
ИНЖЕНЕРЪТ: Кметът ми даде една мисия. Трябва да озаптя две птици. Помниш ли времена, когато тюлени летящи като птици са правили диверсии?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: (механично и напевно, като запис) Имам памет за един филм „Птиците“. Птици са влизали през турбините да разглеждат самолети по време на полет… Птици са носели през войните шифровани телеграми в тила на врага. Има една птица полковник. Една клиника в Лондон изпраща проби до микробиологичната лабораторията с гълъби.
ИНЖЕНЕРЪТ: Уау! Ти си като хард диск.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Гълъбите изтребиха гугутките и сега са новите плъхове на градовете. Носят зарази. Никога на давай храна на гълъб – храниш плъх.
ИНЖЕНЕРЪТ: Това, което казваш, кой го казва?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Много, аз каквото кажа, са го казали много. Повтаряно е хиляди пъти. Може да не е вярно, но се е настанило в хорското съзнание.
ИНЖЕНЕРЪТ: Значи в колективната памет може да има лъжи, масови заблуди и фанатични вярвания.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Има, разбира се, аз не ги пресявам. Толкова съм стара, че ако почна да мисля, може и да се разпадна.
ИНЖЕНЕРЪТ: Значи не можеш да ми помогнеш?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: За какво да ти помогна?
ИНЖЕНЕРЪТ: Да се справя с тия птици… с тая безконтролна ситуация, която е извън всякакво научно мислене.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Твоите науки тука не важат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Все пак искам да се ориентирам…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Ти защо бързаш да се ориентираш. Днес като се ориентираш, утре ще разбереш, че си се лъгал. Я се отпусни и се огледай в този магазин. Какво виждаш?
ИНЖЕНЕРЪТ: Часовници от миналия век, пожълтели снимки, книги – май всички стари вещи от града са тука.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Тука хората не завещават старите си вещи. Носят ги в антиквариата.
ИНЖЕНЕРЪТ: Има ли някаква причина?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Антиквариатът е нещо като библиотека. Старците не пропускат да посетят магазина през рождените си дни, годишнините от сватбите си и седмица преди смъртта си, за да си опреснят спомените… но има и друго.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво друго?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Махалата на стенните часовници ги хипнотизират, музикалните кутии им пеят нежно и те забравят кои са, а се сещат какви биха могли да бъдат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Странен е този магазин.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Продавачката (навежда се към него и му казва тихо), която е и съдържателка, не се интересува от печалбата, а от нещо друго.
ИНЖЕНЕРЪТ: От какво?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Не може да се каже отведнъж. Затова старците слухтят с оглушалите си уши.
ИНЖЕНЕРЪТ: А ти знаеш ли какво е?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Старците слухтят, а трябва да гледат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво да гледат?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Невероятно е, че никой не забелязва, но в този магазин всички вещи се подмладяват.
ИНЖЕНЕРЪТ: Но тези часовници са стари. Хич не ми се виждат подмладени…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Не си мисли, че един часовник от осемнадесети век, оставен в този магазин, ще да стане часовник от деветнадесети век. Не, часовникът се подмладява, защото частите му се връщат към онова състояние, когато е бил току-що произведен, и заработват в синхрон без характерния мързел на старите часовници.