За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
ИНЖЕНЕРЪТ: А, така е по-ясно.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Времето, разбираш ли, времето тук върви по-бавно… Старците, без да знаят, се подмладяват… идват и слухтят… стоят и се помотават, но излизат навън на вятъра без нито една болежка… Продавачката ти изглежда млада, нали?
ИНЖЕНЕРЪТ: Да. На не повече от тридесет години.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Тя е на сто и двадесет. Тя е баба на продавачката в другия антикварен магазин.
ИНЖЕНЕРЪТ: Има два антикварни магазина, така ли?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Само два. (хваща го под ръка и така се разхождат) В другия антиквариат собственичката е строга и съсухрена бабичка с отдавна пожълтели коси. Истинската ù възраст обаче е четиридесет и две години. В нейния магазин вещите остаряват бързо. Човек си тръгва съсипан от другия магазин, уморен, все едно че е прочел наведнъж и запомнил цяла енциклопедия, с мисли необичайно тежки, но и прозорливи.
ИНЖЕНЕРЪТ: Звучи ми страхотно. Боже, трябва да докарам моите колеги тука. Един автобус хабилитирани лица и ще започнем незабавна рехабилитация. Които иска прозорливост, го пращаме в онзи магазин, който иска да е млад и да му работят частите, да стои в тоя. Всеки хабилитиран трябва да се рехабилитира!
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: За мен ще е много поучително. Няма обаче да им казваш коя съм, да не почнат да се преструват за поколенията.
ИНЖЕНЕРЪТ: Няма. Ти знаеш ли, че при нас има хора, съставени от различни части? Например има един доцент, той работи с главата си и само нея използва… сутрин като излиза от къщи, понякога излиза бос, понякога по джапанки, отива на спирката и така се качва в градския транспорт. За него краката му не съществуват.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Нервните импулси понеже щукат само в мозъка му, са забравили пътя до краката.
ИНЖЕНЕРЪТ: Как точно го каза! Ти трябва да се занимаваш с наука.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: А, не съм достатъчно стара за това!
ИНЖЕНЕРЪТ: Но пък си необичайно прозорлива.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Аз съм виждала всичко. Хората не си уважават частите. Има хора, които казват: ако лъжа, отрежи ми главата. И като знаят, че лъжат, значи са решили да си поживеят без глава.
ИНЖЕНЕРЪТ: Хората казват „опичай си акъла“ и си купуват мобилен телефон.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: А селяните си купуват сел фон. И казват: ха, джобът ти звъни!
ИНЖЕНЕРЪТ: Така си приказват – с речеви конструкции.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Никой не е застрахован… Тука при тоя вятър, както си ходиш и не мислиш за нищо, може изведнъж да ти се забие някоя речева конструкция в мозъка и после започваш да говориш едни: „С ваше позволение“, „Първо дамите“, „Беше ми много приятно“, и хората престават да те слушат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Сетих се нещо…старците ходят ли в другия магазин? Нима искат да станат столетници по-бързо?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Там акълът им заработва на бързи обороти. Мисловната умора разсейва другата, по-страшна житейска умора. Старците си тръгват оттам по-стари, но по-бодри духом. Като излязат навън, вятърът им носи нови мисли.
ИНЖЕНЕРЪТ: Доста е объркано…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Всъщност нито излизащите от този магазин, нито от другия имат представа защо в този град вятърът не престава да духа.
ИНЖЕНЕРЪТ: Може би е поради морето или географското положение на града.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Това са повърхностни и грешни изводи. Вятърът в този град се дължи на различната скорост на времето в двата антикварни магазина. Запомни го това, че аз може да го забравя.
ИНЖЕНЕРЪТ: О, това обяснява много неща. За малко да си хвърля дипломата, а то каква била работата. Благодаря ти.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Само ти и аз знаем… и аз току-що се сетих… нещо се уморих…
ИНЖЕНЕРЪТ: Дедуктивно ли се сети…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Дедо ти дедуктивно! Индуктивно. В тоя магазин всичко е артефакт и архетип. Що часовниците са кръгли – архетип. Що има кукувици в часовниците – пак е архетип. Що има излъскани скулптури на голи манекенки – щото това е сублимация. Скулпторите искат някоя да им позира – отплесват се и като една жлеза точат слуз. Това събирам: запарки, настойки и слуз. (прави ужасни гримаси)
ИНЖЕНЕРЪТ: Защо сега така говориш?!
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Както искам, така ще си говоря; ще знаеш, малко съм тра-ла-ла и ретро, мааму стара.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какви са тия приказки! Все пак си дама.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Колективна… аз съм колективна дама. Сега употребявам пастирска лексика…
ИНЖЕНЕРЪТ: Не можеш ли да се изразяваш някак по-адекватно?
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Мога, как да не мога. Ам че тъй де. Мога да ти говоря като конте и прочие. Мили ми господине… Аз нали съм обща – в колектива има и простаци, и чиновници, дето са неутрални, има и от Сорбоната в Харвард. Всичко има и малко се е омешало, ще ме прощаваш, уважаеми младежо, пардон. (прозява се) Аз ще си полегна малко… пък ти иди виж ги там изчадията (сънено с прозявки), нещо са се разбунтували, щото си имат причина… ама трябва да мине малко време, трябва тая причина да се разсмърди…