Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Негодници! — извика той. — Да живее либералната партия!
През май войната свърши. Две седмици преди правителството да направи официално съобщение чрез високопарна прогласа, обещаваща безмилостно наказание за подбудителите на бунта, полковник Аурелиано Буендия попадна в плен, когато му оставаше съвсем малко, за да достигне западната граница, предрешен като туземец-вълшебник. От двайсет и един мъже, които го последваха във войната; четиринайсет умряха в бой, шест бяха ранени и само един го придружаваше в момента на крайното поражение: полковник Херинелдо Маркес. Известието за неговото залавяне беше оповестено в Макондо с извънредна разпоредба.
— Жив е — осведоми Урсула мъжа си. — Да се помолим богу враговете му да бъдат милостиви. — След тридневни плачове, един подиробед, когато биеше млечно сладко в кухнята, тя чу ясно гласа на своя син, съвсем близо до ухото си. — Аурелиано беше — извика и хукна към кестена да съобщи новината на съпруга си. — Не знам как стана чудото, ама е жив и много скоро ще го видим.
Сметна го за факт. Накара да измият подовете на къщата и да разместят мебелите. Седмица по-късно един неопределен слух, който не бе подкрепен от разпоредба, драматично потвърди предзнаменованието. Полковник Аурелиано Буендия бил осъден на смърт и присъдата щяла да бъде изпълнена в Макондо за назидание на населението. Един понеделник, в десет и двайсет сутринта, Амаранта тъкмо обличаше Аурелиано-Хосе, когато долови далечно топуркане й изсвирване на тръба, секунда преди Урсула да нахълта в стаята с вика: „Водят го“. Войската се мъчеше да усмири с приклади развилнялата се тълпа. Урсула и Амаранта изтичаха до ъгъла, пробивайки си път с блъскане, и тогава го видяха. Приличаше на просяк; Дрехите му бяха изпокъсани, брадата и косата разчорлени и беше бос. Вървеше, без да усеща жарещата пепел, ръцете му вързани на гърба с въже, което офицер на кон държеше върху лъка на седлото. До него, също тъй нечистоплътен и разгромен, водеха полковник Херинелдо Маркес Не бяха тъжни. Изглеждаха по-скоро смутени от тълпата, която крещеше на войската какви ли не хули.
— Сине! — извика Урсула сред врявата и удари с ръка войника, който понечи да я спре. Конят на офицера се изправи на задните си крака. Тогава полковник Аурелиано Буендия сиря треперещ, отбягна ръцете на майка си и впи в очите й твърд поглед.
— Вървете си в къщи, мамо — каза той. — Искайте разрешение от властите и елате да ме видите в затвора.
Погледна Амаранта, която стоеше неподвижна и нерешителна на две крачки зад Урсула, и й се усмихна, питайки я:
— Какво е станало с ръката ти?
Амаранта повдигна ръката с черната превръзка.
— Изгаряне — каза тя и отдръпна Урсула, за да не я сгазят конете. Войската гръмна. Нарочна стража обгради затворниците и ги отведе на тръс в казармата.
Надвечер Урсула посети полковник Аурелиано Буендия, Беше се опитала да издействува разрешението с помощта на дон Аполинар Москоте, но той бе изгубил всякакво влияние пред всемогъществото на военните. Отец Никанор беше повален от чернодробна треска. Родителите на полковник Херинелдо Маркес, който не бе осъден на смърт, се опитаха да го видят, но бяха отблъснати с приклади. Пред невъзможността да намери посредници, убедена, че нейният син ще бъде разстрелян призори, Урсула стегна във вързопче нещата, които искаше да му занесе, и самичка отиде в казармата.
— Аз съм майката на полковник Аурелиано Буендия — представи се тя.
Часовите й препречиха пътя.
— Тъй или иначе, аз ще вляза — предупреди ги Урсула. — Така че, ако имате заповед да стреляте, почвайте. — С едно блъсване отстрани единия и влезе в някогашната класна стая, където група голи войници смазваха оръжията си. Някакъв офицер в походна униформа, зачервен, с очила с много дебели стъкла и тържествени обноски, направи знак на часовите да се оттеглят.
— Аз съм майката на полковник Аурелиано Буендия — повтори Урсула.
— Вие навярно искате да кажете — поправи я офицерът с учтива усмивка, — че сте госпожа майката на господин Аурелиано Буендия.