Избрани творби, том I

Наистина, докато тълпата гърмолеше при неговото преминаване, той се бе съсредоточил в своите мисли, учуден, че за една година селището е остаряло толкова много. Листата на бадемовите дървета бяха изпомачкани. Къщите, боядисани синьо, после пребоядисани в червено и после пак боядисани синьо, накрая бяха придобили някакво неопределимо оцветяване.

— Какво очакваше? — въздъхна Урсула. — Времето минава.

— Така е — съгласи се Аурелиано, — но не толкова. По този начин дългоочакваното посещение, за което и двамата бяха подготвили въпросите и даже предвидили отговорите, отново бе вечният катадневен разговор. Когато часовникът оповести края на свиждането, Аурелиано измъкна изпод рогозката на нара свитък пропити с пот хартии. Бяха неговите стихове. Вдъхновените от Ремедиос, които беше взел със себе си при заминаването, и написаните после, в смутните затишия на войната.

— Обещайте ми, че никой няма да ги прочете — каза той. — Още тази нощ запалете пещта с тях.

Урсула обеща и се надигна да го целуне за раздяла.

— Донесох ти револвер — прошушна тя.

Полковник Аурелиано Буендия се увери, че часовият не се вижда.

— За какво ми е — отвърна той тихо. — Но ми го дайте, да не би да ви претърсят на излизане.

Урсула извади револвера от корсажа си и той го сложи под рогозката на нара.

— А сега не се прощавайте с мене — заключи той със спокойна приповдигнатост. — Никого не умолявайте, нито се унижавайте пред някого. Въобразете си, че са ме разстреляли отдавна.

Урсула прехапа устни, за да не се разплаче.

— Тури си горещи камъни на циреите — рече тя.

Обърна се и излезе от стаята. Полковник Аурелиано Буендия остана прав, замислен, докато се хлопна вратата. Тогава отново легна с разперени ръце. Още от началото на юношеството, когато почна да осъзнава предзнаменованията, той си мислеше, че смъртта трябва да оповести своето пристигане с някакъв определен знак, недвусмислен, неповторим, но му оставаха малко часове до смъртта, а знакът не идваше. Веднъж една много красива жена влезе в лагера му при Тукуринка и поиска от стражите разрешение да го види. Пуснаха я да мине, защото познаваха фанатизма на някои майки, които пращаха дъщерите си в спалните на най-блестящите воини, както те самите казваха, за да подобрели расата. Онази нощ полковник Аурелиано Буендия довършваше поемата за мъжа, изгубил се в дъжда, когато момичето влезе в стаята. Той се обърна гърбом към него, за да сложи листа в чекмеджето с ключалка, където пазеше своите стихове. И тогава почувствува. Сграбчи пистолета в чекмеджето, без да извръща лице.

— Не стреляйте, моля ви се — каза той.

Когато се обърна със запънат пистолет, момичето беше свалило своя и не знаеше какво да прави. Така бе успял да избегне четири от единайсетте засади. Обратното, някой, който никога не бе заловен, влезе една нощ в революционната казарма в Манауре и наръга с нож неговия близък приятел, полковник Магнифико Висбал, на когото бе отстъпил нара да се изпоти, че имаше треска. На няколко метра той спеше в хамак в същата стая и нищо не усети. Безполезни бяха усилията му да систематизира предзнаменованията. Идваха отведнъж, в повей на свръхестествена умствена яснота, като някаква изрична и мигновена, ала неуловима убеденост. Понякога биваха толкова естествени, че той проумяваше предзнаменованията едва след сбъдванията им. Друг път биваха неоспорими и не се сбъдваха. Често не биваха нищо друго освен просташки прояви на суеверие. Но когато го осъдиха на смърт и поискаха да изкаже последната си воля, не му бе никак трудно да различи предзнаменованието, което му вдъхна отговора: