Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
Мат знае още нещо: дори най-едрият и силен мъж има същите уязвими точки по себе си, каквито имат всички останали.
Мат приготвя дланта си за саблен удар. Скочил на крака, той уцелва противника си точно в средата на слабините. Гигантът ахва и се превива в кръста. При това движение увлича и Мат със себе си. Той се опитва да се съпротивлява, но масата на федералния е преголяма.
Уязвимите места, повтаря си Мат, търси уязвимите места.
Прави рязко движение с глава назад и намира носа на Долинджър. Агентът изревава и се изправя. Мат поглежда към мястото, където бе стояла жена му, и не вярва на очите си.
Оливия не е избягала. Коленичила край Кими, тя се занимава с приятелката си — трескаво се опитва да спре кръвотечението от крака й.
— Махай се! — крясва Мат.
Долинджър се е свестил от удара. Пистолетът отново гледа към Мат.
Откъм другия край на караваната се разнася вик и Лорън Мюз се мята върху гърба на канарата. Посяга към лицето му. Мъжагата се дръпва назад с окървавени нос и уста. Отхвърля Лорън както вол муха — с едно потрепване на гърба. Тя се блъсва силно в стената. Мат скача на крака.
Търси уязвимите…
Опитва се да уцели Долинджър в очите, но не успява. Едва стига до шията на врага.
Също като тогава.
Също като преди много години в един студентски град с момчето на име Стивън Макграт.
Мат не се колебае.
Стиска с все сила. Намества палците във вдлъбнатината на гърлото и натиска още по-силно.
Очите на Долинджър изпъкват. Но ръката с оръжието е вече свободна. Вдига я към главата на Мат. Той маха едната ръка от гърлото му. Опитва се да отклони дулото. Пистолетът гръмва. Нещо горещо се врязва в плътта над бедрото му.
Кракът увисва. И другата ръка освобождава гърлото на Долинджър.
Сега вече няма накъде. Той впива поглед в очите на Мат и започва да натиска спусъка.
Разнася се изстрел.
Очите на Долинджър изпъкват още малко. Куршумът е попаднал в слепоочието. Огромният мъж се стоварва върху пода. Мат се извръща и поглежда жена си.
Тя държи малък пистолет. Отива при нея. И двамата поглеждат надолу. Кръвта на Кими Дейл се стича от рана над лакътя.
— Не си забравила, значи — обажда се тя.
Оливия се усмихва.
— Какво да забрави? — пита Мат.
— Нали ти бях казала — отвръща Оливия. — Кими винаги носи пистолет в ботуша си. Просто ми трябваха две-три секунди да се добера до него.
Глава 57
Лорън Мюз седи срещу Харис Граймс, шеф на бюрото на ФБР в Лос Анджелис. Той е сред най-могъщите федерални служители в района и не е никак щастлив.
— Нали си давате сметка за това, че Адам Йейтс ми е личен приятел — казва той.
— Да, споменавате го за трети път — отвръща Лорън.
Разговорът протича в някаква стая на Медицинския център „Уашоу“ в Рино. Граймс присвива очи и захапва долната устна. После пита:
— Престъпила ли сте правилата на субординацията, Мюз?
— Вече и аз три пъти ви разказах какво се случи.
— Направете го още един път. Веднага.
И тя го прави. Има много неща за прикриване. Цялото повествование отнема часове наред. Много въпроси остават открити. Йейтс го няма. Никой не знае къде е. А Долинджър е мъртъв. Лорън научава, че и той е обичан от колегите си.
Граймс се изправя и разтърква брадичка. В стаята има още трима федерални агенти. Всичките са свели глави над планшети и усилено записват. Сега им е ясно. Никому не се иска да повярва, но видеозаписът с Йейтс и Касандра е повече от красноречив. Макар и неохотно, те започват да възприемат нейната хипотеза. Само че не я харесват.
— Имате ли някаква представа къде би могъл да отиде Йейтс? — пита я Граймс.
— Не.
— Забелязан е за последно в нашата главна квартира за района на Рино около четвърт час преди инцидента в жилището на госпожица Дейл. Срещнал се е с агент на име Тед Стивънс, комуто е възложил проследяването на Оливия Хънтър след пристигането й на летището.
— Точно така. Казахте ми го вече. Мога ли сега да си вървя?
Граймс й обръща гръб и махва с ръка:
— Изчезвайте от очите ми.
Тя става и се отправя към интензивното на партера. Оливия Хънтър седи до дежурната на рецепцията.
— Здрасти — казва Лорън.
— Здрасти. — Оливия успява да се усмихне. — Току-що дойдох да видя Кими.
Оливия не е пострадала особено. Кими Дейл е към края на процедурата. Ръката й виси върху метната през шията лента. Куршумът се е разминал с костта, но е успял да нанесе сериозни увреждания на мускулатурата. Ще я боли доста и възстановяването ще бъде продължително. Но в тези времена на светкавично изхвърляне на пациенти от болницата — шест денонощия, след като отварят гръдния му кош, Бил Клинтън вече чете в задния си двор — те бързо приключват с въпросите и казват на Кими, че може да си върви, но да „не напуска града“.