Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Къде е Мат? — пита Лорън.
— Ей сега излезе от операция.
— Как мина?
— Докторът каза, че всичко ще бъде наред.
Куршумът на Долинджър е одраскал повърхността на бедрената кост точно под ябълковидната става. Безобидна операция, казват лекарите. Ще бъде на крака след два дни.
— Трябва малко да си починеш — обажда се Оливия.
— Не мога, много съм напрегната.
— Да, и при мене е същото. Защо не поседиш малко при Мат, в случай, че излезе от упойката. Аз ще придружа Кими и веднага се връщам.
Лорън взема асансьора до третия етаж. Сяда край леглото на Мат. Размишлява за целия случай, за Адам Йейтс, за това къде е и къде може да отиде.
След няколко минути клепачите на Мат потрепват. Той я поглежда.
— Здравей, герой — приветства го тя.
Мат пуска измъчена усмивка. Извръща глава надясно.
— Оливия?
— Долу е, при Кими.
— Как е тя?
— Добре. Оливия помага да уредят формалностите.
Той затваря очи.
— Искам да те помоля за нещо.
— Защо не си починеш малко?
Мат поклаща глава. Гласът му е слаб.
— Искам да ми донесеш записите.
— Сега?
— Видеотелефонът. Снимките. Видеото. Нещо пак не се връзва. За какво им е на Долинджър и Йейтс да правят всичко това?
— Не са те. Дароу е бил.
— Защо… — Отново затваря очи. — За какво са му били?
Лорън мисли по въпроса. Сетне Мат внезапно отваря очи.
— Колко е часът?
Тя поглежда часовника си.
— Единайсет и половина.
— През нощта?
— Естествено, че през нощта.
И сега Лорън си спомня. Срещата в полунощ. В „Надървеният бобър“. Грабва телефона и се обажда на дежурната долу.
— Аз съм инспектор Мюз. Преди малко бях при вас с една жена на име Оливия Хънтър. Тя чакаше пациентката Кими Дейл.
— Да, видях ви.
— Там ли са още?
— Мис Дейл и госпожа Хънтър ли?
— Да.
— Не, тръгнаха си много бързо, почти заедно с вас.
— Много бързо?
— С такси.
Лорън затваря.
— Тръгнали са.
— Дай телефона на мене — обажда се Мат все така опънат възнак. Тя нагласява апарата до ухото му. Мат дава номера на Оливия. На третото позвъняване тя се обажда.
— Аз съм.
— Как си?
— Къде сте?
— Знаеш къде.
— Все още ли мислиш…
— Тя се обади, Мат.
— Какво?
— Потърси мобилния на Кими. Или пък някой друг го е направил. Каза, че уговорената среща остава в сила, но без ченгета, без съпрузи, без никого. Вече сме на път.
— Оливия, това е капан. Знаеш много добре.
— Всичко ще бъде наред.
— Лорън тръгва натам.
— Не. Моля те, Мат. Знам какво правя. Моля те.
И Оливия затваря.
Глава 58
11:50 вечерта
„Надървеният бобър“
Рино, Невада
Когато Оливия и Кими пристигат, дебелакът край вратата бучва пръст към Кими и заявява:
— Излезе по-рано — имаш да връщаш часове.
Тя му показва превръзката.
— Не мога.
— Какво пречи превръзката да излезеш гола?
— Ама ти наистина ли…
— Това — той сочи лицето си — е единствената истина за мене. На някои им става от рани и превръзки.
— От бинтована ръка?
— Естествено. Също като ония, дето се дървят на ампутирано.
— Нищо не ми е ампутирано.
— Някои мъже го вдигат и при силен вятър, не вярваш ли? — Дебелакът потрива ръце. — Познавах един, който се празнеше при вида на бурканче от крем за крака. Крем за крака, представяш ли си!
— Страхотно.
— Коя е тая с тебе?
— Никоя.
Той свива рамене.
— Някакво ченге от Ню Джърси идва да те търси.
— Знам. Всичко се оправи.
— Искам да излезеш. С превръзката.