Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Какво има?
— Аз я видях — отвръща Кими.
Оливия усеща как стомахът й се преобръща.
— Дъщеря ми?
— Идва тук. У дома.
— Кога?
— Преди два месеца.
— Нищо не разбирам. За какво й е било да идва тук?
— Каза, че започнала издирване на истинската си майка. Ей така, от любопитство. Както правят много деца. Казах й възможно по-внимателно, че си отдавна мъртва, но тя вече знаеше. Искала да открие Клайд и отмъсти заради тебе.
— Откъде би могла да знае за Клайд?
— Каза, че най-напред се обърнала към ченгето, което разследваше твоя случай.
— Макс Дароу?
— Да, мисля, че така му е името. Отива значи тя при него. Той казва, че според него си убита от Клайд, но никой не го знае къде се намира. — Кими клати глава. — А той бил мъртъв, кучият син, през всичките тия години.
— Да — казва Оливия.
— Това е като да ми кажеш, че самият Сатана е умрял.
— Как е името на дъщеря ми?
— Не го каза.
— Имаше ли вид на болна?
— Болна? А, заради обявата. Не, изглеждаше в цветущо здраве. — Сега Кими се усмихва. — Беше красива. Без излишна плът. Има характер, да знаеш. Също като тебе. Дадох й онази снимка. На нас двете. Помниш я, нали?
— Да. Да, помня.
Кими поклаща глава.
— Просто не мога да повярвам, че си тук. Прилича ми на сън. Страх ме е да не започнеш да избледняваш и да се стопиш в пространството. Или пък, че ще се събудя насаме с хлебарките.
— Тук съм — успокоява я Оливия.
— И си се оженила. И си бременна. — Тя клати глава още известно време с лъчезарна усмивка на уста. — Просто не мога да повярвам.
— Кими, познаваш ли някой си Чарлс Тали?
— Тали? Изрод от клуба.
— Кога го видя за последно?
— А, най-малко преди седмица. — Тя свъсва вежди. — Защо? Какво общо има този копелдак с тебе?
Оливия мълчи.
— Какво има, Канди?
— Те са мъртви.
— Кои те?
— Чарлс Тали и Макс Дароу. По някакъв начин са разбрали. И аз не знам по какъв. Изглежда появяването на дъщеря ми ги е навело на някаква идея. Най-вероятно те са пуснали онази обява, за да ме открият. — Оливия замлъква. Нещо тук не е както трябва, но засега ще го остави настрани. — Дароу искаше пари. Дадох му петдесет хиляди. Чарлс Тали също бе замесен.
— Всичко това не звучи никак смислено.
— Имам среща с някого тази нощ. Трябва да ми покажат дъщеря ми. Но сега и двамата са мъртви. А някой продължава да издирва някаква касета.
Лицето на Кими помръква.
— Касета ли казваш?
— Докато ме пребиваше, Клайд все за нея питаше. А днес…
— Чакай малко. — Кими вдига ръка. — Клайд ли те е питал за това?
— Да.
— И поради тази причина е убил Касандра? За да получи видеокасета?
— Така си мисля. Беше се побъркал заради тоя запис.
Кими започва да си гризе ноктите.
— Кими?
Но старата й приятелка просто става и отива към изправения в ъгъла шкаф.
— Какво има? — пита Оливия.
— Знам защо му е била на Клайд тази касета — отвръща Кими с внезапно успокоил се глас. Отваря вратата на шкафа. — Но знам и къде се намира.
Глава 55
Мат води Лорън към полутъмното задно сепаре в „Надървеният бобър“. Сядат, а по уредбата пускат приятно парче. Цялото помещение е полутъмно. Стриптийзьорките остават изведнъж някъде много надалеч.
— Не си въоръжена, нали? — пита Мат.
— Нямах време да получа разрешително за самолета — казва тя.
— И си пристигнала тук самоволно.
— Какво от това?
Мат свива рамене.
— Стига да искам, като едното нищо мога да те цапардосам по тиквата и да изчезна.
— Аз не съм толкова безобидна, колкото изглеждам.
— Не се съмнявам. И като дете не беше лесна.
— Което не може да се каже за тебе.
Мат кимва в съгласие.
— Та какво ти е известно за моята жена?
— Защо ти не започнеш пръв, Мат?
— Защото всички прояви на доверие до момента са все за моя сметка, а ти и пръста не си помръдваш в този смисъл, ето защо.
— Има някаква логика в това.
— Та?
Лорън мисли известно време, но не много. Защо да не му каже? Тя наистина е убедена в неговата невинност, а пък ако греши, обстоятелствата ще го покажат. Няма да успее да се отърве само с приказки. Бившите затворници нямат тази привилегия.