Невинният

— Това е без значение. Нищо не може да се докаже.

— Няма как да си сигурен. Макграт сигурно му е пращал пари. Може да са оставили следа.

— Тури му пепел, Лорън.

— Не търсиш възмездие.

— Тури му пепел.

Тя хваща бирата си отново.

— Всъщност не ми трябва твоето одобрение.

— Вярно е.

Лорън поглежда встрани.

— Ако Кайра бе казала истината на Оливия в самото начало…

— Сигурно сега щяха да са мъртви всички.

— Какво те кара да мислиш така?

— Обаждането на Ема Лемей. Тя казва на Кайра да си трае. И явно е имала сериозно основание за това.

— Какво например?

— Мисля, че Ема — сестра Мери Роуз — е знаела, че те са наблизо.

— Искаш да кажеш, че е поела удара заради всички останали?

Ти свиваш рамене. Питаш се как стигат до Лемей и само до нея. Питаш се защо Лемей, ако е усетила нещо, не е избягала. Питаш се как така е издържала на изтезанията, без да издаде Оливия. Може би е вярвала в пречистващата сила на това последно изпитание. Не е знаела, че ще пуснат онази обява за болното дете. Сигурно е мислела, че тя е едничката връзка с миналото, а ако тя бъде прекъсната — особено силом — няма друг начин да се открие Оливия.

Никога няма да узнаеш с положителност.

Лорън отново гледа встрани.

— Пак обратно в Ливингстън — казва тя.

И двамата клатите глави. И двамата отпивате от бирата си.

Лорън продължава да се отбива понякога. Ако времето е хубаво, двамата сядате отвън. Година след първото посещението слънцето виси високо на небосклона. Опънали сте се върху шезлонги отзад. Отново държите по бира. Този път е „Сол“. Лорън изразява мнение, че е по-добра от „Корона“.