Ключът на страшния съд

Сега не бе време нещата помежду им да възкръсват. Тя бе твърде наранена, твърде крехка. В стаята имаше нужда единствено от силата му, от докосването, от топлината му. Но не и от сърцето му.

Това трябваше да почака.

Грей скочи на палубата и хвана подхвърленото въже. Ковалски скочи след него.

— Ще е чудовищно плаване — предупреди ги гигантът и забърза към покритата кабина. Двигателите грубо изреваха и Ковалски даде знак на Грей да махне последното въже.

Грей освободи лодката и тръгна по люлеещата се палуба. Ковалски ги отдалечи от пристана и се насочи към открито море. Трябваше да плават без светлини, докато не излязат от залива.

Грей погледна назад към брега. Никой не тичаше след тях. В тази буря изчезването на лодката щеше да остане незабелязано до сутринта.

Обърна се към бушуващото черно море. Вятърът виеше, дъждът шибаше яростно.

— Сигурен ли си, че можеш да се справиш в това време? — попита Грей.

Ковалски бе бивш моряк от Военноморските сили. Угарката от пура стърчеше между зъбите му. Поне не беше запалена.

— Не се безпокой — отвърна той, без да вади пурата. — Потопявал съм само една… не, чакай. Само две лодки.

Това звучеше окуражително.

Грей се върна на кърмата. Уолас раздаваше оранжеви спасителни жилетки с неонови лампи от сандъка. Надянаха ги бързо и включиха сигналните светлини на яките.

— Винаги се дръжте за нещо — предупреди ги Грей.

Докато минаваха покрай вълнолома, мълния разцепи нощта. Морето изглеждаше още по-бурно. Вълните сякаш се носеха във всички посоки, сблъскваха се и във въздуха се издигаха огромни гейзери. Теченията бяха полудели като времето.

Ковалски започна да си подсвирква. Грей знаеше, че това не е добър знак. Излязоха в открито море. Беше равносилно на това да те метнат в пералня с включена центрофуга.

Лодката политаше високо нагоре, после пропадаше в бездната, подмяташе се наляво и надясно, а Грей бе готов да се закълне, че понякога го прави и в двете посоки едновременно.

Накъдето и да погледнеше, виждаше единствено вълни с бели гребени.

Подсвиркването на Ковалски стана по-силно.

Лодката удари висока вълна и носът й се издигна към небето. Грей се вкопчи с все сила за релинга, а всичко без опора по палубата полетя към кърмата. В следващия миг прехвърлиха гребена и летяха надолу.

В същия миг отстрани ги блъсна друга вълна, понесе се през кърмата като наказваща Божия десница. Студената солена вода напълни устата на Грей и за момент го ослепи.

След секунди отново се издигаха.

— Грей! — извика Рейчъл.

Кашляйки, Грей се обърна и моментално разбра какъв е проблемът.

Сейчан беше изчезнала.

Беше седяла на отсрещната страна. Вълната я бе ударила в гръб и я бе изхвърлила през борда.