Мистър Мерцедес

Джером поклаща глава.

— Ела в кабинета ми. Ти ще седнеш зад компютъра, а аз ще съм ти навигатор.

След няма и минутка се взират в редица от три зелени фолксвагена-костенурка с надписи „КИБЕРПАТРУЛ“ по дължината. Дружеството не е независимо, а е част от веригата „Дискаунт Електроникс“, която има огромен магазин в града. Той се помещава в търговски център „Бърч Хил“.

— Човече, пазарувал съм там — възкликва Джером. — Пазарувал съм много пъти. Купувал съм си видеоигри, компютърна периферия, дивидита с каратистки филми в разпродажба.

Под снимката на колите мише „НАШИТЕ ЕКСПЕРТИ“. Ходжис се пресяга над рамото на Джером и щраква върху надписа. Появяват се три снимки. Едната е на млада жена с тясно лице и тъмноруса коса. Номер две е на закръглен мъж с очила тип „Джон Ленън“ и сериозно изражение. Номер три е на хубавец с вчесана кестенява коса и ослепителна усмивка — явно е казвал „зе-ле“. Имената са ФРЕДИ ЛИНКЛАТЪР, АНТЪНИ ФРОБИШЪР и БРЕЙДИ ХАРТСФИЙЛД.

— А сега накъде? — пита Джером.

— А сега ще се повозим. Само да взема едно нещо.

Ходжис отива в спалнята си и набира комбинацията на малкия сейф в дрешника. Вътре, заедно с няколко застрахователни полици и други финансови книжа, има купчинка ламинирани карти, стегнати с гумен ластик, подобни на тази, която държи в портфейла си. На всеки две години градските ченгета сменят служебните си карти с нови и при всяка смяна Ходжис е прибирал старата карта тук. Съществената разлика е, че на нито една от старите няма червена щампа „В ОСТАВКА“. Той измъква една, чиято валидност е изтекла през декември 2008, изважда актуалната карта от портфейла си и я разменя с тази от сейфа. Разбира се, легитимирането с нея, е поредното престъпление — Закон № 190.25 обявява, че ако някой, с цел да заблуди другиго, се представя за служител на реда, подлежи на глоба от 25 000 долара, пет години лишаване от свобода или на двете наказания кумулативно — само че това е най-малкият проблем на Ходжис.