Мистър Мерцедес

— Те излязоха, къщата утихна и ми хрумна нещо. Пуснах компютъра на Оливия и прегледах пощата ѝ.

Джером се плесва по челото.

— Мамка му! Съвсем забравих да проверя имейла ѝ.

— Не се безпокой, нямаше нищо. Тя е имала три профила — в Мак-Мейл, Джимейл и Ей Оу Хел, — само че и трите папки бяха празни. Може би сама ги е изтрила, но не ми се вярва, понеже…

— Понеже десктопът и харддискът ѝ бяха пълни с какво ли не — довършва Джером.

— Правилно. Свалила е „Мостът на река Куай“ в Айтюнс. Никога не съм го гледала. Може би някой път ще си го изтегля.

Ходжис поглежда към „Дискаунт Електроникс“. Слънцето ярко блести във витрините и е невъзможно да се прецени дали някой не ги наблюдава. Тук той се чувства изложен на прицел като буболечка върху камък.

— Да се поразходим — предлага и ги повежда към магазин за обувки „Савой“, книжарница „Барнс енд Ноубъл“ и диетична сладкарница „Раят на замразения йогурт“.

— Хайде, Холи, разправяй — подканва я Джером. — Направо ще пощурея.

Тя се усмихва, което я състарява. Така вече прилича на годините си. Веднага щом се отдалечават от витрините на „Дискаунт Електроникс“, Ходжис се поободрява. Младежът очевидно е възхитен от Холи, той също ѝ се възхищава (не без душевна борба — тежко е една невротичка на лексапро да те сложи в джоба си.)

— Забравил е да деинсталира програмата „ПРИЗРАЦИ“, затова реших, че може би е забравил да изтрие спама, и се оказах права. Имаше петдесетина съобщения от „Дискаунт Електроникс“. Едни бяха за промоции като сегашната разпродажба, макар че каквото е останало от дивидитата, не струва — филмите вероятно са снимани в Корея или региона, — други представляваха купони за двайсет процента отстъпка. Имаше купони и за трийсет процента отстъпка. Вторите бяха за следващото посещение на „Киберпатрул“ по домовете. — Тя повдига рамене. — И ей ме на.

Джером я зяпва.

— Това ли било? Просто си надникнала в папката ѝ със спам?

— Не се учудвай толкова — съветва го Ходжис. — Синът на Сам беше заловен заради неправилно паркиране.

— Пообиколих малко, докато ви чаках — обяснява Холи. — На уебстраницата им пише, че за Киберпатрула се трудят трима експерти, а зад магазина са паркирани точно три зелени костенурки. Затова реших, че нашият човек днес е на работа. Ще го арестувате ли, господин Ходжис? — Тя отново хапе устни. — Ами ако окаже съпротива? Не бих искала да пострадате.

Той усилено мисли. Техниците в Киберпатрула са трима: Фробишър, Хартсфийлд и кльощавата блондинка Линклатър. Извършителят — най-вероятно Фробишър или Хартсфийлд — ще е неподготвен за гледката как kermitfrog19 влиза през вратата. Дори ако не побегне, Мистър Мерцедес не би успял да скрие смайването си.

— Отивам в магазина. Вие двамата стойте тук.

— Влизаш вътре без подкрепление? — стряска се Джером. — Леле, Бил, май не постъпваш много ум…

— Ще се оправя, елементът на изненадата е в моя полза, но ако до десет минути не съм излязъл, обадете на деветстотин и единайсет. Ясно?