Мистър Мерцедес

Следващото обаждане — този път по мобилния — е от леля Шарлот. Не е изненадан, че тя го търси, но това не означава, че е доволен.

— В недоумение съм какво да правя — плаче тя. — Трябва да ми помогнете, господин Ходжис!

— Какво по-точно недоумявате?

— Тялото! Трупа на Джанел! Дори не знам къде е!

Мобилният избръмчава и Ходжис проверява кой го търси.

— Госпожо Гибни, търсят ме от друг номер и трябва да се обадя.

— Не разбирам защо да не можете…

— Джейни няма да ви избяга, ще ме изчакате малко. Аз ще ви набера отново.

Прекъсва връзката насред възмутеното ѝ възклицание и вдига на Джером.

— Реших, че днес може би ще ти е нужен шофьор — казва Джером. — Като се има предвид как си с превоза.

За момент Ходжис не разбира за какво говори малкият, после се сеща, че тойотата му е станала на овъглени парченца. Парченцата са иззети от криминалистите и по-късно днес експерти в бели престилки ще ги изследват, за да установят вида на използвания експлозив. Снощи се прибра вкъщи с такси. Ще се нуждае от превоз. Освен това Джером би могъл да му е полезен и за друго нещо.

— Няма да е зле — казва, — но не си ли на училище?

— Средният ми успех е висок — търпеливо обяснява младежът. — Освен това работя за „Обединени граждани“80 и обучавам на работа с компютър деца в неравностойно положение. Мога да пропусна един ден. Вече се изясних с мама и татко. Те само ме предупредиха да питам дали още някой ще се опитва да те взриви.

— Всъщност не е изключено.

— Почакай мъничко. — Ходжис дочува как Джером извиква: „Каза, че никой!“

Въпреки всичко Ходжис се усмихва.

— Ще дойда, преди да се усетиш — обещава Джером.

— Не карай с превишена скорост. Девет часът е добре. Използвай промеждутъка, за да развиваш уменията си на драматичен актьор.

— Сериозно? И за каква роля да се готвя?

— Помощник в адвокатска кантора — отговаря Ходжис.

— Благодарско, Джером.

Прекъсва връзката, влиза в кабинета си, включва компютъра и търси един местен адвокат — Шрон. Името е необичайно и той лесно го открива. Записва кантората и собственото име на Шрон, което е Джордж. После се връща в кухнята и се обажда на леля Шарлот.

— Ходжис — представя се. — Обратно на вашите услуги.

— Не е възпитано така да ми затваряте, господин Ходжис!

— Не е по-невъзпитано от това да кажете на някогашния ми партньор, че съм чукал племенницата ви.

Чува възмутено ахване, последвано от мълчание. Ходжис почти се надява, че тя ще затвори. Когато това не се случва, той ѝ подава исканата информация:

— Тленните останки на Джейни ще бъдат закарани в моргата на окръг Хюрън. Днес обаче няма да ви ги предадат. Утре по всяка вероятност — също. Трябва да се извърши аутопсия, което е абсурдно предвид причината за смъртта, но такъв е законът.