Мистър Мерцедес
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Bill Hodges Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-347-1
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мистър Мерцедес». Краткое содержание книги:
— Освен ако не става дума за компютри, обърнете се към Тоунс — предупреждава го блондинката. — Аз се намесвам само в критични случаи.
— Тоунс навярно е Антъни Фробишър?
— Да. Мистър Спифи81 с вратовръзката.
— А вие сигурно сте Фреди Линклатър. От Киберпатрула.
— Аха. — Тя включва „Питфол“ на пауза, докато героят Хари прескача навита на кълбо змия, за да го разгледа по-внимателно. Ходжис ѝ навира в очите детективската карта, стратегически затискайки с палец срока на валидност.
— Охоо! — възкликва тя и протяга ръце, събрани в тънките като вейки китки. — Аз съм много, много лошо момиче и трябва да ме закопчаят. Бичувайте ме, бийте ме, карайте ме да подписвам невалидни чекове.
Ходжис бегло се усмихва и прибира картата си.
— Брейди Хартсфийлд не е ли третият член на вашия задружен отряд? Не го виждам.
— В болнични е — грип. Той така разправя. Искате ли да ви светна?
— Светнете ме.
— Май най-накрая се е наложило да вкара милото си мамче в клиника за алкохолици. Разправя, че пиела, и повечето време той трябвало да се грижи за нея. Вероятно затова никога не е имал ГА-ДЖЕ. Нали чаткате какво означава това?
— Чаткам.
Тя го наблюдава с жив и язвителен интерес.
— Брейди да не го е загазил? Не бих се учудила. Той си е малко чее-шии-иит.
— Трябва да говоря с него.
Антъни Фробишър — Тоунс — се присъединява към тях.
— Мога ли да съм ви полезен с нещо, господине?
— Полицията е — обажда се Фреди. Тя широко се усмихва на Фробишър — ситните ѝ зъбки спешно се нуждаят от почистване. — Научил е за нарколабораторията в склада.
— Много ти е голяма устата, Фреди.
Тя уж си закопчава устата с цип и завършва с превъртането на въображаемия ключ, но не продължава да играе на „Питфол“.
Мобилният телефон в джоба на Ходжис звъни. Той изключва звука с палец.
— Аз съм детектив Бил Ходжис, господин Фробишър. Искам да задам някои въпроси на Брейди Хартсфийлд.
— Лекува се от грип. Какво е направил?
— Тоунс да е поет, а да не го знае! — отбелязва Фреди Линклатър. — Макар че по ходилата му си личи, защото те са същинска пое…
— Млъквай, Фреди. За последен път те предупреждавам.
— Ще ми дадете ли адреса му, ако обичате?
— Разбира се. Ще го намеря и ще ви го кажа.
— Може ли да си отворя устата, дето е много голяма?
Ходжис кимва. Тя натиска един клавиш на компютъра. Героят Хари е заменен от таблица ЛИЧЕН СЪСТАВ.
— Няма мотаене. Елм Стрийт 49. Това е…
— В Норт Сайд — довършва Ходжис. — Благодаря и на двама ви. Много ми помогнахте.
Когато си тръгва, Фреди Линклатър извиква подире му:
— Сто на сто е по семейни причини. Болен е на тема мамчето.
9.
Ходжис излиза на слънце, когато Джером така се втурва, че едва не го събаря. Холи се е залепила за гърба на Джером. Престанала е да хапе устни и вместо това е преминала на ноктите си, които са в окаяно състояние.
— Позвъних ти. Защо не вдигна?
— Разпитвах. Защо вдигаш толкова пара?
— Хартсфийлд вътре ли е?
Ходжис е толкова изненадан, че губи дар-слово.
— Той е — отсича младежът. — Трябва да е той. Беше прав, че те е наблюдавал, и вече знам как. Получило се е като в разказа на Хоторн „Откраднатото писмо“. Писмото е било скрито пред погледа на всички.
Холи спира да дъвче ноктите си, колкото да подхвърли:
— Разказът е на По. На нищо ли не ви учат в училище?
— По-бавно, Джером — моли го Ходжис.
Младежът дълбоко си поема дъх.
— Той работи на две места, Бил. На две. Сигурно работи тук само до ранния следобед. След това отива на работа в „Лоуб“.
— „Лоуб“? Не е ли…
— Да, фабриката за сладолед. Той кара фургончето „Хапни сладко“. Онова със звънчетата. Купувал съм сладолед от него, сестра ми също. Както и всички деца. Той често обикаля из нашия квартал. Брейди Хартсфийлд е сладоледаджията!
Ходжис осъзнава, че напоследък доста често е чувал веселото подрънкване на звънчетата. Тази пролет, обзет от депресия, изтегнат в любимото си кресло, загледан в следобедните предавания по телевизора (и понякога играейки си с револвера, който сега се опира в ребрата му), май ги чуваше всеки ден. Чуваше ги, но не им обръщаше внимание, защото само децата истински се интересуват от сладоледаджията. Само че не ги е пренебрегвал напълно. Непрекъснато го човъркаше язвителния коментар на Боуфингър по адрес на госпожа Мелбърн.
81
От Spifl’y (англ.) — издокаран, изтупан. Мистър Спифи е пингвинче от детския телевизионен сериал Backyarders, което се облича елегантно, много е придирчиво и рядко се забавлява. — Б. пр.