Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Президентът на фондацията набра кода и стъклената кутия издаде характерния дигитален звук на отключване на електронна ключалка.
Бип.
LXVII
БИП.
Съобщението се появи на екрана на пейджъра. Очакваше го. Сикариус задържа погледа си върху него две дълги секунди, за да се убеди, че е видял добре. Нямаше съмнение. Учителят наистина току-що му бе дал последната заповед.
Да атакува.
Нападателят набра на клавиатурата паролата, която охранителят му беше дал след кървавия разпит. Ключалката се отключи е тих електронен звук и блиндираната врата, която водеше към Кодеш ха Кодешим, накрая се отвори. Леденият въздух от вътрешността на помещението блъсна Сикариус в лицето и обгърна тялото му.
- Бррр - потрепери той. - Какъв студ!
Обърна глава назад и съзря скафандрите през полуотворената врата на гардероба, провесени на закачалки. За миг се изкуши и помисли, че това е най-правилното решение предвид студа, който лъхаше от Светая светих, но накрая поклати глава. Не, реши той. Щеше да пропилее две минути, докато сложи скафандъра, а учителят му беше наредил да атакува веднага. Нямаше време за губене. Трябваше да влезе, да открие мишената и да действа. Нищо друго нямаше значение. Имаше да изпълнява мисия и щеше да го направи.
Часът беше настъпил.
Извади сиката от колана и пристъпи напред, като бутна с ръка блиндираната врата. Провря главата си през вратата като котка и огледа пространството пред себе си. Освен сложната апаратура и шкафовете не видя жива душа. Всичко изглеждаше тихо и тази част на залата беше пуста, което го успокои.
- Чудесно! - прошепна. - Той наистина е гений! Помислил е за всичко!
Действията на Учителя му изглеждаха находчиви. Със сигурност беше завел всички в другия край на залата, за да остави пътя му чист, да влезе и да устрои засада. Тъй като теренът непосредствено до входа на Кодеш ха Кодешим беше чист, Сикариус можеше безпрепятствено да проникне в залата. Налице бяха всички необходими условия, за да действа, макар и предпазливо, да заеме добра позиция и да изненада жертвата.
Хвърли последен поглед назад, за да се увери, че е оставил всичко както трябва. Обективът на охранителната камера на тавана беше покрит с черна боя и системата за достъп до Светая светих, вградена в стената, беше неутрализирана. Вратата към фоайето беше заключена, а ключалката ѝ бе подпряна със стол, който я блокираше. На пода лежеше неподвижното тяло на охранителя; гърлото му беше прерязано със свещения кинжал и тъмночервеното петно кръв на пода започваше да изсъхва. Беше оставил всичко както трябва.
Сикариус уверено пристъпи две крачки напред и блиндираната врата се затвори зад него.
Капанът беше щракнал.
LXVIII
МАТЕРИАЛЪТ ВЪТРЕ ИЗГЛЕЖДАШЕ ТЕЧЕН и имаше бледожълт цвят. Придържайки епруветката почти със страхопочитание, Томаш я вдигна срещу светлината и леко я наклони, за да види дали субстанцията в нея ще се раздвижи. Остана в същата форма, доказателство, че е замръзнала.
- Казвате, че това тук е генетичен материал? - прошепна захласнато Томаш. - И е ДНК от... от Исус?
Всички бяха свели поглед и съзерцаваха странната субстанция в епруветката.
- Точно така.
Светлината на лампата се отразяваше в замразения продукт, проблясвайки в хиляди малки звезди, сякаш в епруветката наистина грееше божествената искра.
- Невероятно!
Двамата полицаи протегнаха ръце към епруветката, но Арпад Аркан бързо я измъкна от ръцете на историка.
- Внимателно! - каза той. - ДНК е деликатна материя.
Никой не можеше да откъсне поглед от замръзналата субстанция в епруветката; бяха като хипнотизирани.
- Но как е възможно? - запита Томаш. - Как успяхте да извлечете ДНК от саркофага?
Домакинът за пръв път вдигна поглед от съда и се усмихна. Това беше една от историите, които обичаше да разказва.
- Навярно си спомняте, че върху саркофага е била намерена патина?
- Разбира се - отвърна историкът. - Това е химично вещество, което предпазва металите от корозия; добре познато на археолозите. Е, и?
- Патината се натрупва и наистина служи като защитна покривка. Ако се образува достатъчно дебел слой, може да предпази останки от кости и засъхнала кръв.
- В нея ли открихте ДНК?
Очите на Аркан сияеха.
- Точно там! - възкликна той. - Първите изследователи са открили останки от саван в патината в дъното на костниците с имената на Yehoshua bar Yehosef и Mariamn-u eta Mara. Платът съдържал телесна течност и частици от кости, най-едрите от които били не по-големи от нокът. Този материал бил изпратен в лаборатория в Канада, специализирана в обработка на ДНК, без да се уточнява произходът му, за да не се спекулира с резултатите. Специалистите от лабораторията изследвали останките и решили, че са много сухи и малки. Затворили образците в камера като тази, в която може да се работи само със скафандри, и заключили, че структурата на ДНК е много увредена. Не успели да извлекат генетичен материал от ядрото на клетките, поради което експертите се съсредоточили върху митохондриалната ДНК, която се предава от майката. Канадската лаборатория успяла да извлече този вид ДНК въпреки заключението, че е силно повредена. След като сравнили няколко показателя, изследователите открили значителни разлики между образците в комбинациите А-Т (аденин-тимин) и G-C (гуанин-цитозин), сигурен признак за полиформизъм.