Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Извинете, но какво общо има тази история с разкритията в Талпиот?
- Много - каза Аркан. - В Департамента по биотехнология в Центъра вече разчитахме на професор Петер Хаманс, с когото се запознахте преди малко. Попитах го дали новият проект на фондацията му се струва осъществим. Той изброи трудностите, но ми показа и пътя към преодоляването им. Благодарение на моите връзки в израелското правителство получих разрешение да посетя хранилището на Департамента за старинни предмети на Израел в Бейт-Шемеш. Обадих се на професор Александър Шварц от Амстердамския университет, за когото ми бяха казали, че е един от най-добрите археолози в света и експерт по библейска археология, и заедно с него и професор Хаманс отидохме да видим хранилището. Пристигнахме там и се смаяхме. Хранилището беше огромно, пълно с рафтове и повече от хиляда костници, с указани номера и дати, които покриваха пространството от пода до тавана. Впечатляващо!
Томаш изгаряше от любопитство.
- Намерихте ли костниците от Талпиот?
- Натъкнахме се на тях в един отдалечен край на хранилището - бяха наредени на три рафта. Условията на съхранение далеч не бяха идеални, но професор Хаманс разбра, че има още парченца запазени кости, консервирани в патината, което беше чудесна новина, защото означаваше, че находките са защитени. ДНК, разнасяна от въздуха, не ги бе заразила. Взехме саркофаг номер 80/503 и го транспортирахме тук, в Назарет, с обещание да го върнем след една седмица.
- 80/503 е саркофагът с надпис Исус, син на Йосиф...
- Правилно. Занесохме го в една лаборатория в Едем и започнахме да вадим фрагментите, запазени в патината. Бяха много сухи; както и в канадската лаборатория, извличането на ДНК от ядрата на клетките се оказа много трудно. С месеци се занимавахме с този проблем, докато не случихме на страшен късмет. Частица от кост, обвита в дебел слой патина, беше запазила две непокътнати клетки. Беше истинско чудо. Много предпазливо успяхме да извлечем ДНК от ядрата на тези клетки. Бяха накъсани и имаше празноти, което много ни разочарова.
- Не е било възможно да възстановите пълната ДНК.
- Това беше истинският проблем. Професор Хаманс сравни показателите на двете ядра и разбра, че разчупванията и празнотите се намират на различни места. Онова, което липсваше в едното ядро, присъстваше в другото. Надеждата ни се върна. Професор Хаманс ми каза, че се нуждаем от уникална технология, която да комбинира двете ядра и да възпроизведе пълната ДНК от тях. Беше трудно и щеше да отнеме време, но не беше невъзможно. Събрах съвета от учени във фондацията и им разказах за проекта. Той беше одобрен и решихме да използваме целия наличен ресурс на Центъра за авангардни молекулярни изследвания, за да разширим изследванията. Построихме Ковчега за рекордно кратко време и монтирахме най-сложното оборудване на пазара и свръхмодерни лаборатории. Започнахме да клонираме животни - най-напред дъждовници и гущери. След това преминахме към бозайници, а по-късно и към примати - етап, на който се намираме в момента.
Валентина смръщи вежди.
- За какво са тези проучвания?
- Както вече ви обясних, искаме да клонираме човешки същества - отвърна той. - Това ще е следващата ни стъпка. А за да разрешим техническите проблеми, потърсихме помощта на професор Вартоломеев.
Италианката направи жест с ръка към оборудването наоколо.
- В този случай комплексът служи за клониране на хора...
Президентът поклати глава.
- Не. Това е само следващата стъпка.
- Тогава какво се опитвате да постигнете тук? Каква е главната цел на вашата дейност?
Въпросът накара Арпад Аркан да замълчи. Малките му очи, скрити под гъстите вежди, шареха зад визьора, преценявайки как ще реагира всеки от събеседниците на разкритието. Накрая домакинът вдигна тържествено епруветката в ръка, сякаш беше спортен трофей, и наруши кратката пауза.
- Ще клонираме Исус.
LXIX
БРЪМЧЕНЕ.
Всичко, което се чуваше в Кодеш ха Кодешим, беше монотонното непрестанно бръмчене на фризерите и работещия климатик. Сикариус се движеше изключително предпазливо, с изострени сетива, за да забележи и най-малкия сигнал, но монотонният шум му пречеше да открие мишената.
- Проклятие - изръмжа през зъби той. - Къде ли са?
Звукът беше неприятен и го изнервяше, но нищо не можеше да направи, а тренировките го бяха научили винаги да се приспособява към обстоятелствата. Опитвайки се да контролира раздразнението си, Сикариус бавно се промъкна в залата. Тялото му бе приведено в позиция за атака, очите му се взираха в пространството, търсейки заплаха, ръката му стискаше сиката, готова за действие. Беше страшно студено, термометърът на стената показваше един градус по Целзий, а ноздрите на натрапника изпускаха гъста пара. Определено не беше подготвен за такива полярни условия и може би не постъпи правилно, като не сложи скафандър. Знаеше, че вече е късно; не трябваше да се тревожи за това. Само мисията имаше значение.