Ловците

— Ами когато разбере?

— Единствено може да отиде при президента и да му каже — както сам беше предрекъл, — че действам импулсивно и необмислено, а самолетът ще му послужи за доказателство. От друга страна, може да реши, че идеята си я бива. Ако успее да дръпне Звеното за организационен анализ под крилото си — а той не крие намерението си — самолетът ще стане негов.

— А какво ще направи президентът, когато разбере за парите? — притесни се Сантини.

— Той знае за парите — призна Кастило. — Което ни връща на въпроса. Как да ти дам парите за наема, Алекс?

Дарби се замисли за момент.

— Необявената сметка е в „Банко Галиция“. Агенцията прехвърля пари в нея през швейцарска сметка. Можеш и ти да направиш същото.

— Колко време ще отнеме, за да ги прехвърля от банка „Ригс“? По-точно колко време ще мине, докато ти получиш превода?

— Не знам. Двайсет и четири часа, предполагам.

— Дай ми номера на сметката, ще звънна на Дик Милър и ще го накарам да прехвърли сто хиляди. Ще има още разходи, освен това трябва да дам някакви и на Дейвидсън за непредвидени разходи.

— Дейвидсън същият ли е, за когото го мисля? — попита Дарби.

— Зависи кой мислиш, че е.

— Ако не греша, последния път го видях в Кабул. И двамата се бяхте издокарали в роби, с бради. По онова време бяхте бавачки на едни ентусиасти, изпратени от Ленгли, наумили си, че ще спечелят войната за две седмици.

— Да, за същия Джон става въпрос. Между другото, не изгуби нито един от младите наивници. Много се зарадвах, когато го видях да слиза от колата ти.

— Ти не знаеше ли, че ще идва? — попита Сантини.

Кастило поклати глава.

— Докато чакаме парите, подпиши договор за къщата — може би още днес — с парите, с които разполагаш.

— Става — съгласи се Дарби. — Сигурен ли си, че не искаш старецът да остане тук?

— Той се казва Ерик Кочиан — напомни му Кастило. — Освен това ми е стар приятел е и изключителен човек. Много ми се иска да го оставя тук, но едва ли ще се съгласи. Трябва му място точно като в „Майерлинг“. Той си мисли — заради името вероятно — че има някаква връзка с австрийците или унгарците, замесени в скандала „Петрол срещу храни“.

— Нищо не разбирам — призна Дарби.

— Не си ли чувал историята? Засрами се, Алекс.

— Каква история? — намеси се Сантини.

— „Майерлинг“ е била императорската ловна хижа на Франц Йосиф. Принц Рудолф, след като баща му нарежда да се отърве от някаква шестнайсетгодишна баронеса, с която се чукал, застрелва момичето, след това се самоубива. Това е една от версиите. Научих я от леля — унгарка — а Кочиан вярва в другата версия — че Франц Йосиф поръчал да ликвидират принца, когато научил, че малкият заговорничи с унгарците и иска да стане крал на Унгария. Според Кочиан „Майерлинг“, кънтри клубът е построен с пари от „Петрол срещу храни“ и името е избрано много хитро.