Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— А според теб не е такъв, така ли? — попита Сантини и когато Кастило поклати глава, продължи да пита: — А те какви са?
— Предполагам, от някогашното Щази. Но не съм напълно сигурен. Освен това нямам никаква представа за кого работят. Втория път, когато се опитаха да отвлекат или убият Кочиан, бяха двама. Въоръжени с „Мадсън“, без документи. Също като хората в имението.
— Какво стана с тях? — попита Сантини.
— Наложи се да ги очистя. Затова не знам почти нищо повече от онова, което ви казвам.
— Наложило се е да ги очистиш ли? — попита Дарби, а след като Кастило кимна, поклати глава и зададе нов въпрос: — И колко цунамита се разбушуваха междувременно?
— Надявам се, нито едно. Шандор ги откара някъде в тяхната кола.
Дарби поклати глава отново.
— Не можеш вечно да се промъкваш между капките, Чарли.
— И на мен ми е минавала тази мисъл. Просто нямах друг избор, Алекс.
— Ако са от Щази, за кого работят сега? — попита Сантини.
Кастило сви рамене.
— Точно това се надявам да разбера. Кочиан ми даде всичко, с което разполагаше. Също и Ед Дешамп в Париж.
— Ед е свестен човек — призна Дарби. — Значи и той е въвлечен в играта ти с Монтвейл?
— Знам, че е непрофесионално от страна на Дешамп, но ми се струва, че трудно издържа същите онези хора, които и аз не мога да търпя. Може би просто е вдигнал мерника на Агенцията, защото не вършат нищо във връзка с материалите, които им изпраща.
— Това ще рече, че и аз не съм никакъв професионалист. Джак Мастърсън ми беше приятел — отвърна Дарби. — Много ми се иска да заковем онези мръсници.
— Като включиш и мен, колко ставаме? — ухили се Сантини. — Четирима аматьори.
— Според мен Юнг също има нещичко в онова, което е събрал… но може и да не предполага — зачуди се на глас Кастило. — А той къде е?
— Странно, че питаш — учуди се Дарби. — Тъкмо се канех да кажа „Какво съвпадение“.
— За какво става въпрос?
— Познай кого са простреляли снощи в Монтевидео неизвестни лица.
— Юнг ли? — попита Кастило, неспособен да повярва.
— Причакали го пред апартамента му, когато се връщал от имението. Сигурно са щели да го спипат — имам предвид да го отвлекат — ако уругвайските ченгета не са го били поставили под наблюдение.
— Лошо ли е ранен?
— Уругвайските ченгета уцелили с три куршума единия. Другите, вероятно двама, избягали. Юнг го простреляли в ръката. Надупчили са го. Костта не е засегната, от куршума. Юнг е същият като тебе, Чарли — и той се промъква между капките. Стоял е непосредствено до лошия, когато ченгетата са го целнали.
— А онзи, когото са убили?
— Няма как да бъде идентифициран. Но пък е носел спринцовка, пълна с кетамин — много силен транквилант — която е имал намерение да инжектира на Юнг.
— Господи! — възкликна Кастило.
— Ти разбра ли клюката? Посланик Макгрори е решил, че Лоримър е наркодилър.
Кастило кимна.
— Казано му е, че нападателите на Юнг са искали да му свият колата.
— Уругвайските ченгета приемат ли тази версия?
Дарби кимна.
— Не знам какви са мотивите им, но те са пробутали тази версия на Юнг. Просто не разбирам защо.
— И на мен не ми е ясно.
— Щом Макгрори вярва, че Лоримър е наркодилър, сигурно ще реши, че Юнг е застрелян от друг наркодилър, а уругвайските ченгета не искат да си признаят. Искрено се надявам да стане така. Ако Макгрори открие какво се е случило в имението, тогава работата яко ще се разсмърди. Остави другото, ами и посланик Силвио ще пострада, а това не бива да става.
— Можеш ли да се свържеш с Юнг? Той в болница ли е?
— Отказал е да остане. Боб Хауъл му е бавачка, заедно с още някакъв агент от ФБР, с когото са били в имението, и — готов ли си за лошите новини? Въпросният агент сам се е усетил какво точно е станало при Лоримър.
— Да го вземем при нас. Не искам някой от Монтевидео да го дръпне преди това. Можете ли бързо да го доведете?
— Два часа след като му звънна, ще бъде тук — отвърна Дарби и кимна към телефона.
— Пак остава въпросът с безопасната квартира — продължи Кастило. — Според мен тук не става. Първо, прекалено много сме. Има ли възможност да използвам вилата от предишния път?
— В „Майерлинг“ ли? Не, а може би — да.