Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Господи! — възкликна Дейвидсън, разпери ръце и притисна Кастило в мечешка прегръдка. — Много се радвам да те видя, Чарли.
Когато се освободи, Кастило се обърна към Брадли:
— За теб не съм толкова сигурен, Брадли. Мислех, че в „Макол“ ще бъдеш на сигурно място.
— Това не беше от най-блестящите ти идеи — обади се Дейвидсън. — Дребният се набиваше на очи като кур…
Дейвидсън забеляза Сузана Сиено.
— Като дама със съмнителен морал в божи храм ли? — довърши тя с усмивка.
— Да, госпожо.
— Госпожо Сиено, запознайте се със старши сержант Дейвидсън — представи ги Кастило.
— Наричайте ме Сузана.
— Радвам се да те видя, Джон — обърна се Джейк Торине към Дейвидсън. Двамата си стиснаха ръцете.
Алекс Дарби се намеси:
— Преди да продължите в този дух, искам да си кажа някоя и друга дума с теб, Тони, и с теб, Чарли.
Кастило кимна.
— Сузана, може ли да влезем тук? — Дарби посочи една от вратите.
— Разбира се — отвърна тя.
ТРИ
Дарби ги поведе към просторната баня с облицовани в мрамор стени. Ваната и душ кабината бяха пълни с електроника, а на мивката имаше още неща. Вода имаше, но по полиците, чак до тавана, бяха подредени електронни уреди.
— Наблюдаваме кубинците — обясни Дарби. — Не толкова тях, колкото хората, които влизат и излизат от посолството им. И следим всичките им комуникации. Понякога е много интересно.
— Сиено ми каза.
Дарби се обърна към него.
— Пак ме хващаш в крачка, Чарли — започна той. — Посланик Монтвейл ми позвъни и поиска да му се обадя незабавно — на него лично — ако се появиш.
Кастило кимна и попита:
— Ако се появя, не когато.
— Ако — потвърди Дарби. — Затова не съм му съобщил, че си се обаждал от Рецифе. След като вече си тук… кажи какво да направя.
— Кажи му, че съм тук. Още по-добре, обади му се, за да му кажеш, че съм ти се обаждал и съм те помолил да му се обадиш, за да му кажеш, че когато пристигна, ще му се обадя в мига, в който намеря малко време.
Дарби се замисли.
След това се обърна към телефон с дебел кабел, поставен върху казанчето на тоалетната, и погледна Кастило.
— Във Вашингтон е шест и половина сутринта — обяви той.
— Посланикът е казал веднага, така ли?
Дарби сви рамене и вдигна слушалката.
— Обажда се Дарби. Свържете ме по обезопасена линия с Ленгли — нареди той.
— Това са те чудесата на съвременните технологии — въздъхна Кастило.
— Как реагира посланикът, когато смути съня му? — попита Сантини.
— Попита какво друго има да ми казва Чарли.
— И когато му предаде, че нямам нищо друго за казване? — полюбопитства Кастило.
— Когато му го казах, той нареди, щом се обадиш, да ти предам да му звъннеш незабавно.
— Добре. Дай ми време до обяд, тогава ще му се обадя и ще му съобщя, че си ми предал съобщението.
Дарби кимна отново.
— Има ли някакъв проблем между вас двамата с Монтвейл, Чарли? — попита Сантини.
— Проявява мераци да ми казва какво да правя — обясни Кастило. Като например „Предай му да ми звънне незабавно“.
— Че той е директор на Националното разузнаване — отвърна Сантини. — Може би е решил, че това му дава право да се разпорежда с един нищо и никакъв подполковник.
— Значи и ти си чул?
— Повишили ли са те, Чарли? — попита Дарби.
Кастило кимна.
— Чух го и от директора на Националното разузнаване, и от ефрейтор Брадли — обясни Сантини. — Честито, Чарли.
— Благодаря. След случката в Афганистан си мислех, че никога повече няма да ме повишат.
— Доколкото съм запознат със събитията в Афганистан — заяви Дарби, — това е единственото логично заключение.
— Та накратко — продължи Кастило. — Сключих сделка с Монтвейл. На теория го уведомявам за всичко, което имам намерение да правя, а той ме оставя на мира и ми помага.
— Как ти помага?
— Например, позволява ми да използвам въздушните таксита на Агенцията.
— Защо тогава отказа да говориш с него?
— Нали ви казах, защото се опитва да ми нарежда какво да правя. Истината е, че не му казвам повече от онова, което се налага.
Дарби поклати глава.
— Което означава, че Тони е между чука и наковалнята — отвърна Дарби. — Кой е старецът?
— Казва се Ерик Кочиан. Той е издателят на „Тагес Цайтунг“ в Будапеща. Ровил е много в скандала „Петрол срещу храни“.
— Това е опасна работа. Какво е разбрал?
— Достатъчно, за да направят два опита за покушение срещу него. Другият унгарец — казва се Шандор Тор — е бил ченге, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион. Той е осуетил първия опит за покушение срещу Кочиан. Един от типовете — била са трима; двама избягали — казал на ченгетата, че бил бояджия от Дрезден, и имаше документи за доказателство.