Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Много ми е приятно да те видя, Ана — отвърна той. — С Алекс се видяхме на улицата, разбра, че умирам от глад, и ме покани на закуска.
— Ако трябва да сме честни, той ме заговори в мъжката тоалетна на бензиностанция „Есо“ точно до болницата — уточни Певснер.
Тя погледна първо съпруга си, след това — Чарли.
— Никога не разбирам кога си прави майтап с мен — призна тя.
— Нито пък аз — отвърна Кастило.
— Няма значение къде сте се видели, много се радвам, че сте тук — каза тя. — Що се отнася до закуската, какво ще кажете за палачинки по американски с дървесен сироп.
— Да не би да става въпрос за кленов сироп?
— Точно така, кленов сироп — кимна тя. — Добиват го от кората на дърветата.
— Точно така.
— Има едно американче в класа на Александър — всъщност в „Сейнт Агнес“ са няколко. Понякога пускат момчето та остане у нас, понякога Александър остава у тях. Когато опи у тях, за закуска им направили палачинки с кленов сироп. Той просто не може да им се насити. Та това му беше подаръкът за рождения ден. Цял чувал брашно — тя разпери ръце, за да покаже колко е бил голям — и литър сироп.
— Той сигурно е във възторг.
— Само че любопитството на Алекс надделя и…
— Разкажи ми как получават сиропа — намеси се Певснер.
— Става през зимата, когато е студено. Вкарват нещо като кух клин в дървото и сокът капе в съд под клина, след това се вари, за да се сгъсти. Нищо повече.
— Я виж ти! — възкликна Певснер.
— Ние американците сме невероятни хора, Алекс. Мислех, че го знаеш.
По-възрастната прислужница внесе чай и кафе и Ана ѝ поръча да направи палачинки и да опече наденица. Прислужницата с огромно неудобство измънка, че нямало достатъчно брашно, за да стигнат палачинките за всички.
— Тогава оставете — обади се Чарли. — Не искам да ощетя Алекс — младши.
— Глупости — сряза го Певснер. — Направи с каквото е останало, а аз ще гледам да намеря още от същото брашно.
— Сигурен съм, че в магазина на посолството има — отвърна Кастило. — Ще ти взема преди да замина.
— Къде заминаваш?
— За Щатите.
— Кога?
— Може би утре. Още по-вероятно, вдругиден.
— Наистина ли, Чарли? — Ана Певснер стисна ръцете му. — Наистина ли ще вземеш? Проверих във всички магазини в Буенос Айрес, а те ме гледаха като луда.
— Смятай, че го имаш.
„И ако в магазина на посолството нямат, шефът на Звеното за организационен анализ ще трябва да поръча поне десет килограма от най-доброто брашно за палачинки да пристигне с дипломатическа поща.
Като доставиш удоволствие на мадам Певснер и на Алекс — младши, е все едно да доставиш удоволствие на Алекс — старши. А това за него е много по-ценно от авиониката в «Черокито», която излезе петдесет хилядарки“.
— Как ще изнесеш брашното? — полюбопитства Певснер.
В превод това означаваше: „Без никой да разбере, че А. Певснер, виден руски мафиозо и международен трафикант на оръжие, се подвизава в кънтри клуба на Буенос Айрес“.
— Ако не успея да дойда, може да се видим някъде с Янош.
— Само кажи къде и кога, Чарли — отвърна с готовност Певснер. — Янош ще те чака. Алекс наистина е полудял по тези палачинки.
— И двамата — уточни Ана.
— Или пък ще се видя с Хауърд Кенеди — отвърна Кастило. — Той е във „Фор Сийзънс“, нали? И аз съм там.
— В момента Хауърд го няма — призна Певснер.
— Тогава полковник Мунц.
— Той не ти ли каза, Чарли? — намеси се Ана.
— Какво да ми каже?
— Направо няма да повярваш — започна тя. — Знам, че не трябва да се усмихвам, но той е бил — или по-точно казано беше — полицай толкова години, преди да започне работа при Алекс. Да знаеш, Чарли, че се прострелял в рамото, докато си чистел пистолета.
— Добре ли е? — попита Кастило и погледна Певснер.
— Нищо му няма — отвърна Певснер.
— Да знаеш само колко неловко се чувства — усмихна се отново Ана.
— Прати му много поздрави — поръча Кастило. — Не споменавай, че си ми казала какво му се е случило. Много добре разбирам колко неловко се чувства.
ПЕТ
Мила, би ли ни извинила? — обърна се към съпругата си Певснер, докато пиеха втората чаша чай и кафе. — Двамата с Чарли трябва да огледаме хеликоптера.
— А след това трябва да се върна в Буенос Айрес — уточни Кастило. — Много благодаря за закуската. Спасихте ми живота.
Той се изправи и Ана наклони глава, за да я целуне по бузата.
Певснер също се изправи, отвори една от френските врати и даде знак на Чарли да мине пред него.