Били Стрейт [bg]

— Това е предплата — каза Рокера.

— Да бе, едно нещо ще ти кажа: няма да получиш нови части. Ако ти дам нещо, то ще е само от остатъците.

— Добре — каза Рокера. — Нека да погледна.

— Да погледнеш? Мислиш, че за трийсет долара можеш да погледнеш?

— Трийсет в предплата, пич. Моята ще получи пари следващата седмица. — Пълна лъжа. Шарла не очакваше никакви доходи до края на месеца. — Веднага щом ги вземе, ще ти платя, лично ще ти ги донеса.

— Лично? — Спанки се усмихна и вързаната му брада се размърда като цял топ прежда. — Защо не ми ги преведеш, Бюъл? Вече всичко се превежда по банков път — ти някога правил ли си го, Бюъл?

— Разбира се. — Пълна лъжа.

— Имаш си банкова сметка, нали? Ние имаме. Имаме и компютър. — Спанки потупа касовия апарат. — Всичко е компютъризирано, Бюъл. Имаме още един компютър отзад за поръчка на части. Имаме и електронна поща. Знаеш ли какво е електронна поща, Бюъл?

Рокера не отговори. Ама че задник! Стори му се, че Спанки прилича на… евреин. С тази брада беше като равин — трябваше да му сложи само една шапка и да го прати в шибания Израел.

— Електронна поща, Бюъл. Пращаш съобщения от компютъра, телефонните обаждания са без пари. Можеш да си поръчаш и мръсни снимки от компютъра, Бюъл. Аматьорски, анални, по лицето, всичко. Или просто можеш да си ползваш електронната поща, за да напишеш на някой задник: „Да ти го начукам“ — каквото си поискаш. Това, което искам да ти кажа, Бюъл, е, че светът вече е друг, хората трябва да се променят с времето. Едно време човек можеше да си седи на задника и да си сглобява мотора, да живее безплатно. А сега ти трябват пари не само за бензин.

Рокера го изгледа със смесица от съжаление и презрение. Накъде биеше този мръсник?

— Сега трябва да правиш нещо, Бюъл. Да произвеждаш стоки или да си в обслужването — като например да правиш мотори и да ги продаваш. При мен идват лекари, адвокати, вече продавам и мерцедеси, много вървят. Хората произвеждат разни неща.

— Адвокатите — каза Рокера — произвеждат повече лайна, отколкото една мечка за цяла година.

Спанки не се засмя. Дори не се усмихна.

— Точно така, Бюъл. Затова могат да си платят частите, а ти се опитваш да ми пробуташ трийсет долара.

— Хей, пич…

— Да, да, искаш да разгледаш купчината с части втора употреба, добре, но това е за последен път, човече. Но преди това ще отидеш до магазина и ще ми купиш нещо за хапване. — Спанки почеса вътрешната страна на лявата си ноздра. — Три сандвича, мекички, един с говеждо, с допълнителни подправки и допълнителен сос. И един със сирене. И голяма кола. Ако ми купиш вечеря, може и да ти дам да поровиш. Поне ще свършиш нещо, няма да произведеш стоки, но ще ме обслужиш. Всичко вече е икономика, Бюъл.