![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
Ваймс отново врътна стола така, че съкрушеният капитан да не може да види лицето му, но за сметка на това лейтенантът да го вижда пределно ясно, след което му кимна и в отговор получи кратко кимване. Той отново завъртя стола и продължи:
— Лишаването на невинен човек от свобода дори за седмица, капитане, е много сериозно престъпление. При все това лейтенантът ми каза, че сте уважаван по това крайбрежие и като цяло сте считан за образцов гражданин. Лично на мен изобщо не ми се нрави, когато случайни хорица от страх или дори поради заблуда биват хвърлени в затвора, докато големите клечки, инициаторите, ако не и извършителите на дадено престъпление се измъкват абсолютно безнаказано. Предполагам, че и на вас не ви се нрави, а?
Капитан Изверг се втренчи в ботушите си, като че ли очакваше всеки миг да експлодират или, току-виж, да запеят някой моряшки марш. Все пак успя да смънка:
— Прав сте, командире!
— Благодаря, капитане! Вие сте практичен човек. В момента ви е нужен приятел, а на мен ми трябват имена. Трябват ми имената на хората, които са ви вкарали в тази каша. Господин Джеферсън, ковачът, ми каза, че в действителност не може да твърди, че е бил чак толкова зле третиран, откакто е попаднал под вашата незаконна опека. Очевидно е бил относително добре хранен, с дневната си дажба е получавал бира и глътчица ром, като даже са му били предоставени няколко стари броя на списанието „Девойки, лудории и жартиери", за да не скучае. Той също иска имена, капитан Изверг. Пък ако, току-виж, получим тези имена, всичко записано черно на бяло и под клетвена декларация, той не щеш ли би могъл да забрави лишаването си от свобода в замяна на определена сума пари, подлежаща на обсъждане с него, и шанса да премери сили в честен бой без никакви правила с вашия помощник-капитан, когото той описва като „чувал с гувна" — мореплавателен термин, който не претендирам да знам. Въпросният помощник-капитан очевидно си е позволил свободата да го поотупа, когато се е възпротивил срещу задържането си, и господин Джеферсън би искал, тъй да се каже, да изравни резултата.
Ваймс се изправи и протегна ръце, сякаш да се поразкърши.
— Разбира се, капитане, всичко това е много нередно, още повече че тук е и лейтенантът, порядъчен, доблестен и почтен млад служител на реда. Допускам обаче, че би могъл да счете честта си за удовлетворена, ако закара „Кралицата" на дока, а вас пред властите с обвинение за контрабанда. Това би било удар за вас, но не и наполовина толкова лош, колкото за съучастие в отвличане. Не сте ли съгласен? — усмихнато продължи Ваймс. — Лейтенантът ще получи перце в своето шапт, а може и да пусне някой смекчаващ вината ви лаф, защото сте толкова любезен и най-вече услужлив гражданин.
Ваймс намигна на лейтенант Кеклик.
— Уча този млад човек на лоши навици, капитане, така че ви съветвам да се отнасяте с него най-приятелски, особено ако някой път се обърне към вас с разни невинни въпроси във връзка с корабните превози, стоки и прочее подобни теми. Вие решавате, капитан Изверг. Мисля, че знаете някои имена. Най-малкото имената на мъжете, с които работите, както и името на техния работодател. Искате ли да ми кажете нещо?
Ботушите помръднаха.
— Вижте, командире, не искам да ставам враг на влиятелни хора, ако разбирате какво имам предвид.
Ваймс кимна и се наведе напред, така че да застанат очи в очи.
— Разбира се, напълно ви разбирам, капитане — отвърна тихо, — и именно затова трябва да ми дадете имената им. Имената, капитане. Имената. Защото, капитан Изверг, прекрасно разбирам, че не ви се ще да разстройвате влиятелни хора. А точно в момента се колебая дали да не наредя да ви конфискуват и унищожат кораба, понеже правите незаконна търговия с живи, дишащи, схватливи, креативни, макар и донякъде мърляви, разумни същества. Формално погледнато, може и да си имам проблеми за това, че съм дал подобни нареждания, но кой знае? Светът се променя доста бързо, а в момента се преобръща светкавично за вас. — Той шляпна капитана по гърба. — Капитан Изверг, тук и сега бих искал да ме считате за приятел.
И докато Ваймс слушаше, червените топки подскачаха по зеленото сукно и правеха карамбол с другите, а законът се нарушаваше из основи с цел поддържане на закона. Как да обясниш това на някой обикновен човек? Как да го обясниш на адвокат? Как да го обясниш на себе си? Когато колелата се завъртят с такава скорост, трябва да си на капрата или загиваш. Така че правиш всичко по силите си и стискаш юздите, които ти подадат.