Смрък [bg]

Сам Ваймс се събуди от свинския кошмар, за да открие, че лежи върху купчина чували в някаква дупка из доковете. И.д. капитан Треска внимателно го подхвана и криво-ляво го пренесе до груб плот, зад който някакъв готвач се вихреше над цвъртящите съставки на сандвич с бекон, или по-точно няколко сандвича с бекон.

— Поразписка се — призна Треска, — като настоях да не слага майонеза, но в момента няма грешка, командире. А тука имам едно неотворено шишенце от най-доброто на „Меркел и Стингбат", сър, единственото в града. Само дето се опасявам, че ще трябва да ядете пътьом, ама готвачът ще сложи сандвичите в тенджерка, с жар отдолу да ги държи топли. Нямаме време, сър. Катерът ще тръгне след десет минути.

Тикна тефтер под носа на Ваймс.

— Какво е това?

— Подписът ви за повишаването ми в сержант, командире — предпазливо каза Треска. — Надявам се да не възразявате, ама нали обещахте, сър.

— Браво на теб — одобри Ваймс. — Всичко трябва да е в писмен вид.

Треска се поизпъна от гордост.

— Уредих на борда да има избор от шашки за вас, командире.

Ваймс се навря в новата си куртка и като измъкна глава, каза:

— Искам и ти да дойдеш, Лъчеперко. Знаеш кое как е тук по-добре от мен. Между другото, какво направихте с пленника?

— Кой пленник, командире? — поинтересува се Треска.

Кръвта на Ваймс се смрази за момент.

— Не намерихте ли един, завързан на „Пути"?

Треска изглежда се притесни.

— Не, сър, като отидохме, вече нямаше никого. Беше страшна бъркотия. Съжалявам, сър, не знаехме!

— Нямаше и как, по дяволите! Извинявай, че викам, ама ако куирмската полиция си мисли, че слънцето изгрява от задника ми, иди им кажи, че трябва да търсят младеж на име Стретфърд. Той е най-малкото двоен убиец… безскрупулен и вече сигурно въоръжен. Кажи им, че ще направят услуга на всички, като проверят отново кораба, ранените и всички младежи в тяхната болница, а също и че трябва веднага да изпратят съобщение по щракалките до участъка на Псевдополис. В него да пише, че командир Ваймс иска двама от хората му да яхнат един големски кон и да спрат чак в резиденцията на Рамкин, за да охраняват лейди Сибил и малкия Сам. Не искам да се мотаят. Знам, че това са лоши новини, но Стретфърд е психар — трябва да побързат!

— Извинете, командире — обади се един от куирмските полицаи, — ние тук говорим доста добре морпоркски. Всички тук говорят морпоркски. Ако ни чуете да си говорим на куирмски, то е, защото искаме да си кажем нещо зад гърба ви. Нарежданията ви са приети, командир Ваймс, ще изпратим вашето съобщение и ще проверим навсякъде за убиеца ви, както и ще се погрижим за ранените. А сега, моля ви, побързайте за катера. „Кралицата на Куирм" е доста стара, само на крачка от брака. Нашият катер би трябвало да я настигне за няколко часа. Ще тръгваме ли?