Смрък [bg]

И така, всичките онези личности, които съставляваха Сам Ваймс, закрачиха напред-назад по палубата на кърмата или на носа, или на щирборда, или както там се наричаше проклетото хлъзгаво люшкащо се дюшеме, на което стоеше, лашкайки се между надеждата, морската болест, отчаянието, неувереността, морската болест и тръпката на преследването, и морската болест, докато катерът явно уцелваше всичките твърди части от всяка вълна, носейки се със страшна скорост към „Кралицата на Куирм" и справедливостта.

Лейтенантът го приближи и след като доста стегнато отдаде чест, заяви:

— Командире, помолихте ни да последваме кораба, защото превозва гоблини, но не ми е известно някъде да има закон срещу превозването на гоблини.

— Трябва да има закон, защото това със сигурност е престъпление, разбирате ли? — Ваймс потупа лейтенанта по рамото и продължи: — Поздравления! Този ваш катер действително се движи по-бързо от закона, лейтенант. Не се притеснявайте, законът ще ни догони. Гоблините могат да говорят, имат общинен строй, а аз лично съм чувал с ушите си едно от тези създания да свири на арфа така, че и бронзова статуя ще избухне в сълзи. Целият ми полицейски опит ми дава основание да вярвам, че са измъкнати насилствено от дома си, а корабът, който преследваме, ги откарва някъде, където не искат да отидат. Вижте, ако това не ви се нрави, просто ми помогнете да се кача на онзи кораб и аз ще се оправя сам, става ли? Освен това мисля, че и нашият убиец може да е там. Но вие си решавате, лейтенант. — Ваймс кимна към кораба и додаде: — Толкова сме близо, че виждам лицата на екипажа им. Може би трябва да ми споделите намеренията си, лейтенант?

Малко му дожаля за младежа, но не особено съчувствено. Беше се хванал на хорото, беше приел повишението и парите, които си вървят към него, нали? Всяко ченге, заслужаващо палката си, щеше поне да хвърли едно око на „Кралицата", щом беше стигнало чак дотук, нали?

— Много добре, командире — проговори лейтенантът. — Не съм сигурен за правомощията ни, но ще дадем знак на „Кралицата" да спре и ще помолим за разрешение да се качим на борда.

— Не! Няма да молите! Ще им наредите да спрат за полицейска проверка! И ако не ви пука за гоблините, факт е, че преследвам убиец — додаде Ваймс. — Става дума за углавно престъпление, лейтенант, не може да извърнем глава!

Всъщност видя, че „Кралицата" вече извръща своята.[33] Дори вдигаше бяло знаме за голяма негова изненада. А капитанът й ги чакаше на палубата, докато катерът се изравни с нея.

— Няма да ви създаваме никакви пречки, господа. Знам, че направихме проклета глупост. Човекът, когото търсите, е при нас. Ей сега ще ви го свалим. Не сме пирати все пак. Добро утро, лейтенант Кеклик, съжалявам, ако сме ви създали грижи.