Смрък [bg]

Ваймс запали цигара с огромно удоволствие. Някак си точно тук и сега му беше моментът. Да си смръкнеш енфие е хубаво нещо, разбира се, но една цигара си тежи на мястото, създава специфична атмосфера и време за размисъл. С мъка щеше да я загаси.

— Не ми трябва да предприемам абсолютно нищо в момента — отговори той и се загледа в залеза. „В последно време рядко ми се случва да виждам залези, замисли се той. Виждам предимно среднощни тъми. И не ми трябва да преследвам Стретфърд. Познавам го, както познавам себе си." Той млъкна насред безсловесната си реч, за миг шокиран от заключението. На глас продължи: — Нали видя, че двама от куирмската стража се качват на борда? Е, аз го изисках. Те, естествено, ще имат грижата да пътуваме необезпокоени. Екипажът също е предупреден, че може нашият убиец да се опита да се качи на борда. Според лейтенанта капитан Запивка гарантира за целия си екипаж, който му служи лоялно от дълги години. Лично аз, разбира се, все пак смятам да си заключа вратата на каютата и ти предлагам да направиш същото, Левак.

— Всичко това се корени в алчността — продължи Ваймс. — Алчността и проклетата дрога. И двете са гибелни, но алчността е убиец, далеч по-лош от дрогата. Знаеш ли, като говоря на млади служители като теб, обикновено казвам, че в определени случаи трябва непременно да тръгнат по дирите на парите. Затова следва да се запиташ: „Кой ще загуби? Кой ще спечели?". — Ваймс със съжаление хвърли угарката от цигарата си във водата. — Понякога обаче трябва да тръгнеш по дирите на арогантността… Да търсиш онези, които дори не допускат, че законът може да ги стигне, защото вярват, че действат по право, каквото останалите нямат. Работата на служителя на закона е да им даде да разберат, че грешат!

Слънцето вече се скриваше зад хоризонта.

— Командир Ваймс, у вас има нещо, което сам-самичко ще задвижи колелата на тоя кораб, ако рече да се запъне! — с възхита възкликна Небивал. — Помня, че четох как се каните да арестувате и боговете за техните грешки.

Ваймс поклати глава.

— Сигурен съм, че никога не съм заявявал нещо подобно! Но законът е ред, а редът е закон и той трябва да бъде най-висшата инстанция. Светът се крепи на него, небесата се крепят на него! Без ред, момко, една секунда не може да следва другата.

Той усети, че се олюлява. Безсънието може да отрови ума, да го залута в странни посоки. Ваймс усети ръката на Небивал на рамото си.

— Ще ви изпратя до каютата, командире. Денят беше много дълъг.