Излъжи ме два пъти [bg]

Шушумигата тръгна нататък. Аз направих една крачка след него, после отскочих надясно, сграбчих алуминиевия стълб и го повалих. Прожекторът се строши и попаднахме в сянката на Сребърната кралица. Вторият прожектор все още светеше на петнайсет метра от нас. Един куршум рикошира в скалата над мен. Съвсем неточно. Аз лежах върху коравия студен под на пещерата.

Нов изстрел, пак нейде високо над мен. Чух как Шушумигата пролази на четири крака и го видях да заляга зад една вагонетка.

— Излизайте и двамата! — изкрещя Джоу-Джоу.

Аз не помръднах, а Шушумигата се надигна, подпря вагонетката с рамо и като я използваше вместо щит, бавно пое срещу сестра си. Точно такава възможност чаках.

Хвърлих се към сандъка и грабнах три пръчки динамит и шепа кибритени клечки, дълги по цяла педя. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как Джоу-Джоу пъргаво отскочи настрани и Шушумигата заби вагонетката в каменната стена. От удара главата му се стрелна напред покрай вагонетката, после той отхвръкна назад и се просна на пода. Джоу-Джоу насочи оръжието към него, после се завъртя към мен.

Направих още две крачки, хвърлих се към втория алуминиев стълб и го повалих. Прожекторът се разби с трясък.

В пълния заслепяващ мрак проблесна оранжево пламъче, куршумът мина край мен и рикошира със звън в Сребърната кралица.

— Не се постъпва тъй с дама — рекох аз.

Напипах в тъмното един камък, метнах го и пропълзях в обратна посока. Камъкът блъсна отсрещната стена и тутакси прогърмя нов изстрел.

Пролазих зад Сребърната кралица. Ожулих си коленете и дланите, но запазих пълно мълчание. Чух как Джоу-Джоу се блъсна в нещо и промърмори: „мамка му!“. После сред мрака просветна лъч на фенерче. Фенерчето беше в дясната й ръка, револверът в дясната. Сега тя не знаеше къде съм, а аз я виждах като на длан. Метнах камък по нея, но не улучих. Тя се завъртя и стреля зад себе си. Колко изстрела беше дала? Четири или пет? Не бях водил сметка. Револверът имаше само пет патрона. Но дали тя не си носеше и резерв?

— Хоси, дай да поговорим — подвикна Шушумигата нейде от тъмното. — Стига де, нямаше да те накисна. Щом сме двамата с теб, все някак ще оправим работата.

Чух как изщрака барабанът на револвера и вдигнах глава тъкмо навреме, за да я видя как зарежда нови патрони. Лъчът падна право върху лицето на Шушумигата.

Изстрел и писък.

— Гръмна ме! Jesus Cristo, Джейк, тая ме гръмна в шибания крак! Тече кръв. Костта е счупена. Джейк!

Мълчах. Не исках куршум в крака или където и да било.

Останах прикрит зад дясното задно колело на колесницата. Нов изстрел и звън на разбито стъкло. Високо горе пищната прическа се строши и хиляди лъскави късчета заваляха над мен. Без да се надигам, аз драснах клечка кибрит в каменния под и запалих фитила на една динамитна пръчка. Клечах, прикривах с шепи пращящото пламъче, за да не ме издаде и се чудех какво да правя сега.